Определение № 7 от 07.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С определение № 60114 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 2276/2021 г. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, е оставил без разглеждане подадената от Ц. И. Ц. частна жалба вх. № 2766/01.04.2021 г. срещу определение № 46/15.03.2021 г., постановено по гр. д. № 3888/2017 г. на ВКС, I г.о., като процесуално недопустима. Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от Ц. И. Ц., чрез пълномощника му адв. Е. Ц., с искане да бъде отменено като неправилно. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С определение от 15.03.2021 г., постановено по гр. д. № 3888/2017 г. на ВКС, I г. о., е оставена без разглеждане като недопустима молба вх. № 1180/02.02.2018 г. за допълване, на основание чл. 151 ГПК, на протокола от проведено на 22.01.2018 г. заседание по същото дело. С определението, предмет на проверка в настоящото производство, е прието, че частната жалба срещу цитираното по-горе определение е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото подлежи на прекратяване. Изложени са съображения, че определението, с което е оставена без разглеждане молбата, не е от категорията на актовете, подлежащи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Допустимостта на частната жалба се определя от характера на обжалвания акт съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, т. е. в случаите, в които определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и когато обжалването е изрично предвидено в закона. Обжалване на определението на съда по чл. 151 ГПК не прегражда развитието на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не препятства развитието на съдебното производство. Освен това в процесуалния закон не е налице изрично предвидена възможност за самостоятелното му обжалване. Определенията по чл. 151 ГПК, с които се допуска или отказва поправка или допълване на протокол от открито съдебно заседание, нямат характер на преграждащи, тъй като не препятстват развитието на исковото производство и постановяването на решение по делото, нито в закона е предвидена възможност за самостоятелното им обжалване. В този смисъл е постоянната съдебна практика на ВКС /определение № 235 от 26.12.1969 г. по гр.д. № 3281/69 г. на ВС, ІІ г.о, определение № 359 от 18.11.2008 г. по гр.д. № 1695/08 г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 241 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 259/11 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 589 от 18.07.2014 г. по гр.д. № 4256/14 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 409 от 03.12.2013 г. по гр.д. № 7051/13 г. на ВКС, ІІ г.о. и др./, в съответствие с която е постановено обжалваното определение. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Първо г. о., като е извършил проверка за обжалваемостта на съдебния акт, правилно е приел, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Ето защо частната жалба срещу определението, с което същата е оставена без разглеждане, е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.