Определение № 4301 от 24.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 367/2025 г.

Производството е по реда на чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по молба на адв. Л. Северинов в качеството му на процесуален представител на Д. Н. за изменение на решение № 1727/20.02.2025 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 367/2025 г. в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. В молбата се твърди, че по делото е представено пълномощно, подписано от Д. Н. и адвокат Северинов, в което изрично е посочено, че процесуалното представителство по адм. дело № 367/2025 г. по описа на Върховния административен съд на ответника по касация е безплатно, на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Поддържа, че това обстоятелство не е съобразено от съда при постановяване на решението. Искането е за изменение на решението в частта за разноските, като се присъдят такива на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Ответникът – заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ не изразява становище по искането. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, в предвидения от закона едномесечен срок от постановяване съдебното решение, което е необжалваемо съгласно чл. 223 АПК и при представен от страната списък на разноските по чл. 80, ал. 1 ГПК (т. 9 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г.). При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: С решение № № 1727/20.02.2025 г. по адм. дело № 367/2025 г. Върховният административен съд, първо отделение е оставил в сила решение № 3241/11.11.2024 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. дело № 590/2024 г., с което е отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2018 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2482#10 от 13.06.2024 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му, с която е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 5 182, 09 лв. С решението са присъдени разноски на Д. Н. в размер на 818,21 лв. Основателни са доводите на молителя, че при постановяване на решението не е взето предвид представеното по делото пълномощно, подписано от страната и нейния адвокат, в което е обективирано съгласие за осъществяване на процесуалното представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Писмената форма на договора за правна защита и съдействие, сключен между адвоката и клиента, е за доказване (т. 1 от ТР № 6/2012 на ОСГТК, ВКС) и в случая е спазена. Процесуалното представителство на ответника по касация е осъществено от адвокат Северинов, на когото са дължими разноските за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА С оглед на изложеното, настоящият касационен състав приема, че са изпълнени предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат Северинов. Водим от горното и на осн. чл. 248 и чл. 250 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,