Определение № 9743 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8732/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Х. Л., чрез процесуален представител адв. Г. Николов срещу определение № 781 от 28.05.2026 г., постановено по адм. дело № 41/2026 г. по описа на Административен съд - Габрово. С доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението се иска неговата отмяна. В срока по чл. 232 АПК не е подадено писмено възражение от насрещната страна. Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение, на основание чл. 159, т. 1 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на М. Х. Л. против мълчаливия отказ на кмета на община Варна, район Одесос, в качеството му на длъжностното лице по гражданско състояние, да впише извършено от него припознаване на малолетното дете Я. Б. П., роден на [дата]., поради недопустимост. За да прекрати производството по делото, образувано по жалбата, съдът е приел, че в конкретния случай не е формиран мълчалив отказ по подаденото от М. Л. искане, поради което и липсва годен за обжалване административен акт. Посочил е, че кметът на район Одесос при община Варна е редовно сезиран от М. Л. с искане да впише припознаването на малолетното дете Я. Б. П. в акта за раждане на 30.06.2025 г. След тази дата административният орган е предприел всички необходими действия за изпълнение на правомощията си по чл. 65, ал. 2 от Семейния кодекс /СК/, като е уведомил другия родител и Дирекция „Социално подпомагане“ Варна за припознаването. Административен съд – Габрово посочил, че заявлението на жалбоподателя от 19.06.2025 г. е адресирано до управителя на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, а приложената към него декларация с нотариална заверка за припознаване на дете е била препратена към длъжностното лице по гражданско състояние от лечебното заведение на 28.08.2025 г. Към тази дата кметът на район Одесос при община Варна вече е бил сезиран от жалбоподателя със същата декларация и е започнал процедурата по уведомяване по чл. 65, ал. 2 от СК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Наличието на годен административен акт за обжалване е абсолютна положителна процесуална предпоставки по възникване правото на съдебно оспорване и в случая нейното отсъствие обосновава недопустимост на съдебния процес. Законосъобразно административният съд е приел, че е налице хипотезата по чл. 159, т.1 АПК, досежно претендирания съдебен контрол по реда на АПК, което като правна последица определя недопустимост на съдебното производство. Обосновано първоинстанционният съд приема, че на практика мълчалив отказ по подаденото от М. Л. заявление от 19.06.2025 г. ,което първоначално е адресирано до управителя на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД,а в последствие той е изпратил същото до длъжностното лице по гражданско състояние при ответника, не е формиран.Безспорно е ,че по аналогично заявление на същия жалбоподател кметът на район Одесос при община Варна е постановил изричен отказ след провеждане на процудурата по чл.65 ал.2 СК,но данни за оспорването на този изричен отказ пред съд не са налични,за да се приеме,че би била допустима и жалбата против мълчаливия отказ по аргумент от чл.58 ал.3 АПК. При липсата на необходимо съгласие на майката по чл. 66, ал. 3 от СК длъжностното лице по гражданско състояние е постановил изричен отказ,като своевременно на жалбоподателя М. Л. са дадени указания да предяви иск по чл. 66, ал. 2 от СК,какъвто е предявен и са налични данни по делото за това.При наличието на изричен отказ по подаденото заявление,което не е оспорено пред съд,независимо от поредността на същото,допустимостта на жалбата против мълчаливия отказ следва да бъде преценена от първоинстанционния съд. Приемайки отсъствието на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване и прекратявайки производството по делото, административният съд е приложил точно процесуалния закон, поради което определението му следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 236 АПК във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,