Определение № 1568 от 09.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2231/2023 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх.№.16675/21.02.23 на С. О. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязло в сила определение №.12350/1.12.22 по г.д.№.4521/22 на СГС- с което е оставена без уважение частна жалба вх.№.3995/31.02.22 на молителя срещу разпореждане от 15.03.22 на ЧСИ М. Ц. по изп.д.№.20128400400753 за връщане на негова жалба вх.№.1573/802.22 срещу постановление за възлагане на недвижим имот. Поддържа се, че е налице основанието на чл.303 ал.1 т.5 ГПК, тъй като С.О. е бил лишен от възможност да участва в делото, по което е постановено определението. Независимо, че жалбата е била подадена по чл.436 ГПК и съгласно чл.437 ал.2 ГПК е следвало да се разгледа в открито съдебно заседание, съдът е разгледал и решил делото в закрито съдебно заседание; освен това се е произнесъл и не с предвидения в чл.436 и сл. ГПК акт - решение, а с определение. Моли се за отмяна на последното и връщане на делото за ново гледане. Ответната страна „Вивекта БГ"ЕООД оспорва молбата, в това число като недопустима. Съгласно Тълкувателно решение /ТР/ 7/14 от 31.07.2017г., ОСГТК, на отмяна подлежат само съдебни актове, които разрешават със сила на пресъдено нещо конкретен материалноправен спор. Решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на такава-доколкото са постановени в производство, в което се разрешава процесуалноправен спор и не се формира сила на пресъдено нещо по материалноправен спор /т.3 ТР 7/14/. Влезли в сила определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, също не подлежат на отмяна - с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска /т.6 ТР №.7/14/. Предвид изложеното молбата за отмяна на С.О. е подадена срещу определение, което не попада в кръга на подлежащите на отмяна актове, не може да бъде разгледана по реда на глава 24 ГПК - който е неприложим, и, като недопустима, трябва да се остави без разглеждане. Само за пълнота следва да се посочи, че специалното производство по глава ХХХ1Х ГПК предвижда възможност за обжалване пред окръжния съд на определена категория действия на съдебния изпълнител, като последният извършва администриране на жалбата. Съгласно чл.436 ал.4 вр. чл.262 ал.2 т.2 ГПК съдебният изпълнител може да постанови връщането й, ако не са отстранени в срок констатираните в нея нередовности. Това връщане подлежи на инстанционен контрол пред съответния окръжен съд, който действа като въззивна инстанция, разглежда частната жалба по реда на чл.278 ГПК в закрито заседание, освен ако прецени за необходимо да я разгледа в открито заседание, и неговият акт е окончателен. Редът за разглеждане на жалби на трето лице срещу действия на ЧСИ съобразно чл.435 ал.4 и чл.437 ал.2 ГПК - в открито съдебно заседание, е различен от този за разглеждане на частни жалби срещу актове на ЧСИ, с които тези жалби са върнати поради неотстраняване на недостатъците им съобразно чл.436 ал.4 вр. с чл.262ГПК - каквато е разглежданата хипотеза. Визираното в молбата за отмяна определение №.12350/1.12.22 по г.д.№.4521/22 на СГС е постановено именно предвид неотстранен недостатък /неплатена държавна такса/ на подадена на основание чл.435 ал.4 ГПК жалба от трето лице. Мотивиран от горното, ВКС, състав на III ГО,