Определение № 8725 от 19.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2519/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Образувано е по искане на М. К. Б., чрез адв. Терзиева, за допълване на Решение № 6740 от 20.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2519/2025 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. В молбата се твърди, че с решението съдът не се е произнесъл по искането на страната за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Иска се допълване на същото, като в полза на Б. бъдат присъдени разноските, направени в първоинстанционното и в касационното производства. Ответникът не изразява становище по искането. Върховен административен съд, в настоящият състав на осмо отделение, намира искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: С постановеното по настоящото дело Решение № 6740 от 20.06.2025 г. е отменено Решение № 3706 от 23.12.2024 г., постановено по адм. дело № 32/2024 г. по описа на Административен съд – Русе, в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. К. Б. срещу Ревизионен акт № Р-03001822007472-091-001/25.09.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 265 от 12.12.2023 г. на директора на ДОДОП Варна, в частта на установените задължения за данък върху дохода по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за данъчен период 2017 г., за сумата над 4 592,63 лв. до сумата от 5092.63 лв., и вместо него е постановена отмяна на посочения РА, в частта на установените задължения за данък върху дохода по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за данъчен период 2017 г., за сумата над 4 592,63 лв. до сумата от 5092.63 лв. В останалата част, обжалваното решение е оставено в сила. Както с касационната жалба на М. К. Б., така и в хода на устните състезания по делото от процесуалния му представител, е поискано присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, по което съдът не се е произнесъл с постановеното по делото решение, което обуславя необходимостта от допълването му в частта за разноските. Съобразно изхода на делото, материалният интерес и отменената част на установените задължения със спорния РА, НАП следва да бъде осъдена да заплати на М. К. Б. сума в размер на 11 060,64 лева, представляваща разноски за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, осмо отделение,