Определение № 366 от 19.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1455/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу Решение № 1718, постановено на 31.10.2012г. по в.т.д. № 2065/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 26.03.2012г. по т.д. № 54/2011г. на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от НАП против [фирма] (в несъстоятелност) и К. И. Д. обективно съединени искове с правно основание чл.647, т.2 и т.3 ТЗ. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила, регламентиращи доказването в гражданския процес, както и поради допуснато нарушение на материалния закон. Допускането на касационно обжалване обосновава с твърдения за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Ответникът К. Д. оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираният от касатора въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че липсва неравностойност на разменените престации по първата от сделките, предмет на предявения иск по чл.647, т.3 ТЗ, и че не е налице безвъзмездност на втората сделка, предмет на предявения иск по чл.647, т.2 ТЗ. Предмет на предявените искове са две разпоредителни сделки, сключени между несъстоятелното дружество и ответника К. Д.. Първата от сделките е сключена на 11.09.2008г. и с нея ответникът е придобил ателие № 52, находящо се в сградата на [улица], [населено място], а втората е сключена на 09.02.2009г. и с нея ответникът е придобил идеални части от земята под същата сграда, съответстваща на придобитото ателие. С решение от 22.01.2010г., постановено по гр.д. № 510/2009г. на СОС, ТО, ІІІ състав, е открито производство по несъстоятелност на [фирма] (н) и е обявена начална дата на неплатежоспособност 31.12.2008г.. След подаването на касационната жалба, с §9 на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./, чл.647 и чл.649 ТЗ са изменени, като с § 14, ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ е предвидено, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящото производство. С решение № 4 от 11.03.2014г. по к.д. № 12/2013г. К. съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на §14, ал.1 и ал.2 и §15 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./, поради което обратното действие на закона следва да бъде съобразено в настоящото производство. С оглед новата разпоредба на чл.649, ал.3 ТЗ, касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато за проверка относно евентуалната недопустимост на исковете, предявени от кредитора НАП. Предварително внасяне на държавна такса не се дължи съобразно чл.649, ал.6 ТЗ, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,