Решение № 8519 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6493/2016 г.

ВАСV отделение03.07.2017 г.докладчик Диана Добрева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. З. П. срещу заповед № 8121 к-1459 от 12.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в частта, с която жалбоподателят е временно отстранен от длъжност на основание чл. 214, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и са иззети служебната му карта и личния знак. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховия административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 8519 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6493/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Г. З. П. срещу заповед № 8121 к-1459 от 12.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която жалбоподателят е временно отстранен от длъжност на основание чл. 214, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и са иззети служебната му карта и личния знак. Иска отмяна на заповедта като незакосъобразно издадена поради липса на мотиви. Поддържа и твърдение, че към м. юли 2015 г. е приключила проверката, във връзка с която е образувано дисциплинарното производство срещу него, и всички докладни, рапорти, обяснения и др. са официално дадени и деловодно регистрирани, поради което е невъзможно установената фактическа обстановка да бъде променена или интерпретирана по различен начин. Ответникът, чрез процесуален представител изразява становище за недопустимост и алтернативно за неоснователност на оспорването по съображения в писмени бележки. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима, независимо от уволнението на П. като служител в МВР с министерска заповед № 8121 К-2357/20.06.2016 година. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С посочената по-горе заповед от 12.04.2016 г. срещу жалбоподателя е образувано дисциплинарно производство за това, че в качеството си на началник на РУ - Приморско, след като е получил в деловодството съобщение за извършено престъпление, не е разпоредил съобщението да бъде регистрирано като заявителски материал и след приключване на проверката не е предприел действия материалите да се изпратят на компетентната прокуратура, а с резолюция "КД" ги е приложил към дело, с което е възпрепятствал възможността от пълна и всеобхватна проверка, както и от разкриване на обективната истина. Прието е, че с деянията си служителят е извършил тежки дисциплинарни нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. първо и т. 8 от ЗМВР - превишаване на власт и злоупотреба с власт или доверие, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Основното възражение на жалбоподателя е, че заповедта не е мотивирана в частта й относно временното му отстраняване от длъжност. Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде отстранен от органа, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. След като нормата не е императивна, а диспозитивна, според П. органът следва да изложи нарочни мотиви за отстраняването й от работа, а такива не са налице. Възражението е неоснователно, тъй като в случая има изложени мотиви за отстраняването. Посочено е от органа, че в хода на дисциплинарното производство предстои да бъдат снемани писмени сведения от колеги, както и от граждани на Приморско, поради което съществува реална възможност разпитваният служител да им окаже въздействие и в свой интерес да попречи на разкриване на обективната истина. Безспорно е, че оставането на работа на жалбоподателя, който заема ръководна позиция като началник на РУ - Приморско, би затруднило разследването в хода на дисциплинарната процедура. Касае се за тежко и наказуемо с уволнение дисциплинарно нарушение, извършено при упражняване на служебни задължения, чието доказване очевидно би било затруднено, ако П. продължи да изпълнява служебните си задължения. Затова служебното положение на жалбоподателя, като вече привлечено към дисциплинарна отговорност лице, категорично би затруднило разкриването на обективната истина. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на заповедта в оспорената й част и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1