Определение № 3289 от 19.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2777/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл.166 ал.3 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Кючуков от гр.Созопол, чрез процесуалния му преедставител-адв.И. Стойчев от АК-Пловдив срещу определение № 662 от 24.01.2024 г., постановено по адм. дело № 76/2024 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, се иска отмяната му. Ответникът Главен инспектор в РИОКН ,ЦРП Бургас при ГД "Инспекторат за опазване на културното наследство" ,Министрество на културата не взема становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, за която оспорения акт е неблагоприятен. С обжалваното определение е отхвърлено искането на жалбоподателя К. Кючуков за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на оспореното от него разпореждане№33-00-386 от 12.12.2023г. за налагане на принудителна административна мярка от Главен инспектор в РИОКН-ЦРП Бургас при ГД "Инспекторат за опазване на културното наследство" в Министерство на културата. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят не е установил наличието на предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК. Не са доказани твърденията за настъпване на реални вреди, които да са значителни или трудно поправими за жалбоподателя, в превес над защитата на обществения интерес. Определението е валидно допустимо и правилно. С оспореното пред първоинстанционния съд разпореждане за налагане на принудителна административна мярка, издадено на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за културното наследство (ЗКН), от Главен инспектор в РИОКН-ЦРП Бургас при ГД "Инспекторат за опазване на културното наследство" в Министерство на културата е разпоредено на К. Кючуков, в качеството му на собственик на ПИ с идентификатор 67800.505.37 по КК на гр.Созопол, УПИ XXII-231 кв.18 на гр.Созопол с административен адрес [заличен текст], гр.Созопол: 1. До 31.01.2024 г. да отстрани монтирания от него навес от дървена конструкция, находящ се върху изпълнената стоманобетонна тераса, разположена в ПИ с идентификатор 67800.505.127 по КККР на гр.Созопол, в частта пред поземлени имоти с идентификатори 67800.505.110 и 67800.505.37 по КККР на гр.Созопол; 2. До 15.05.2024 г. да отстрани изградената от него стоманобетонна тераса, подпряна на 5 броя стоманени колони, разположена в ПИ с с идентификатор 67800.505.127 по КККР на гр.Созопол в частта пред поземлени имоти с идентификатори 67800.505.110 и 67800 .505.37 по КККР на гр.Созопол; 3. При отстраняването на навеса от дървена конструкция и стоманобетонната тераса да не се увреждат сградата недвижима културна ценност „Параклис“ в ПИ с 67800.505.110 по КККР на гр.Созопол и археологическите недвижими културни ценности „Останки от крепостна стена“ в ПИ с идентификатор 67800.505.127 по КККР на гр.Созопол; 4. Адресатът да представи на административния орган копия от документите, създавани във връзка с изпълнението на приложените административни мерки в Министерство на културата с цел упражняване на текущ контрол за изпълнение на разпореждането. Съгласно чл.192 ал.1 т.2 б“а“ от ЗКН, при упражняването на контролна дейност от Инспектората, инспекторите прилагат ПАМ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон и за отстраняване на вредните последици от тях, като дават писмени предписания. Според ал.2 на цитираната законова разпоредба прилагането на ПАМ по ал.1 т.2 се извършва с Разпореждане, което подлежи на обжалване по реда на АПК. Съгласно чл. 192, ал. 3 ЗКН принудителните административни мерки по ал. 2 подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. Следователно предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, въз основа на нови обстоятелства. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не са ангажирани доказателства, установяващи възможността от настъпването на значителни или трудно поправи вреди за оспорващия, като следствие от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, противопоставими на защитения от закона държавен и обществен интерес. Неоснователни са доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение поради неправилно приложение на закона. Административният съд е обсъдил въведените от страната доводи и въз основа на установените по делото факти е направил обоснован правен извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт, като настоящата инстанция споделя мотивите му. Спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на административен акт е възможно само тогава, когато то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, въз основа на нови обстоятелства. Жалбоподателят не е установил по делото наличието на законовите предпоставки.Сочените от него в жалбата аргументи, обосноваващи искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на практика се свеждат до евентуално понасяне от негова страна на имуществени вреди във връзка с изпълнение на предписанията, с оглед значителната стойност на извършените строителни работи, а аргументът за съществуване на установените от контролния орган нарушения далеч преди намесата на компетентните органи е изцяло несъстоятелен. Неоснователни са доводите в частната жалба, че съдът е длъжен да изследва служебно въпроса за трудно поправими или значителни вреди от предварителното изпълнение. Съдът дължи преценка на възможността оспорения пред съда акт да причини на жалбоподателя вреда, която да е противопоставима на изведения от закона обществен интерес въз основа на установени факти, а не на предположенията на жалбоподателя. В случая възможността такава вреда да настъпи не е установена, не са налице и нови обстоятелства обуславящи я, от което произтича неоснователността на отправеното до съда искане. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение