Определение № 170 от 04.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 1785/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В едномесечния срок от постановяване на необжалваемо решение на ВКС № 186/7.02.2018 г. по настоящото дело касаторът ТД [фирма] в ликвидация, по чиято жалба е отменено въззивното решение на Пазарджишкия ОС по гр.д.№ 176/2016 г. и е поискано отхвърляне на иска срещу него, предявен от [фирма] на основание чл. 534 ТЗ, е поискал изменение на решението в частта за разноските поради допусната от съда явна фактическа грешка при изчисляване на адвокатското възнаграждение за трите съдебни инстанции. В резултат на аритметична грешка при сборуване на хонорарите по трите договора за правна помощ е присъдена сумата 5600 лв. вместо платените в брой 8250 лв. Претендира се присъждане на разликата. Ответникът по касация – насрещна страна по молбата, изразява становище в срока по чл.248 ал.2 ГПК за отговор на молбата, че същата е неоснователна. Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок за изменение на необжалваем съдебен акт в частта за разноските от легитимирана заинтересована страна, представила списък по чл.80 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Присъденото адвокатско възнаграждение по 3 броя договори за правна помощ – по един за всяка инстанция, включва пълния размер на адвокатския хонорар на процесуалния представител Я. В. - единствен адвокат пред касационната инстанция съгласно пълномощно от 16 октомври 2017 г. с договорено и платено в брой възнаграждение 2750 лв. съгласно договор за правна помощ № 619882, от 16.10.2017 г. отразено в списъка от 24 октомври 2017 г., съдържащ претендираните разноски пред ВКС. Съгласно представените по делото пълномощни пред първата и пред въззивната инстанция и договорите за правна защита и съдействие с номера съответно 438408 от 30.03.2015 г. и 597017 от 5 април 2016 г. страната се представлява от двама адвокати – Я. В. и В. В. и е заплатила по 2750 лв. адвокатско възнаграждение за всяка инстанция в брой. Защитата е осъществявана от двама адвокати пред Велинградския РС и пред Пазарджишкия ОС – Я. В. Г. и В. Я. В.. Съгласно чл.78 ГПК страната има право на разноски, включващи и възнаграждение за един адвокат при благоприятен за нея изход на спора, ако е имала такъв. Предвид изложеното молителят има право на адвокатско възнаграждение в размер на Ѕ от платеното в брой такова по договорите за правна защита и съдействие пред първата и пред въззивната инстанция и на пълния размер на адвокатския хонорар по договора от 16.10.2017 г., сключен с адвокат Я. В.. Съдът не е допуснал аритметична грешка при определяне на възнаграждението и молбата за изменение на решението му в частта за разноските се явява неоснователна. Същата следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., на основание чл.248 ал.1 пр. 2 ГПК