Определение № 7462 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6497/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Д. И. А., приподписана от адвокат Г. Зарчев, против Определение № 4521 от 17.04.2026 г., постановено по адм. дело № 865/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС), с което е отхвърлено искането за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с № 26-1030-000132 от 12.02.2026 г., издадена от Р. К. П., на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Позовава се на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по тълкувателно дело № 3/2022г. на ВКС, ОСС от НК и I и II колегии на ВАС и прави оплакване, че административният съд не се е съобразил с него. Посочва, че вместо АС – Пловдив да обърне внимание на цитираното тълкувателно постановление, се е позовал на други обстоятелства, неизтъкнати в жалбата на А. и некореспондиращи с основния проблем по казуса – липсата на уведомяване, че регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил е служебно прекратена. Претендира се отмяна на обжалваното определение и спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответникът по частната жалба не ангажира становище. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АС - Пловдив е отхвърлил искането на Д. И. А. за спиране предварителното изпълнение на ЗППАМ с № 26-1030-000132 от 12.02.2026 г., издадена от Р. К. П., на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з - гг" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е приложена ПАМ временно отнемане на Свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. За да постанови този правен резултат съдът е преценил, че данните по делото не обосновават наличие на опасност от настъпването на значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 АПК, ако обжалваната заповед бъде изпълнена незабавно. Определението е валидно, допустимо и правилно. Обективираната в ЗППАМ с № 26-1030-000132 от 12.02.2026 г., издадена от началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, ПАМ е приложена с акт на специализиран орган, за констирано нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 1-во ЗДвП. Прилагането на мярка от вида на процесната е в обществен интерес - за защита правата на участниците в движението, с цел отстраняване на констатирано нарушение при осъществяване на дейността и привеждането ѝ в съответствие със задължителните изисквания. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 и 6 с.з. предвижда, че обжалването на заповедите, с които се прилага ПАМ по чл. 171 ЗДвП се извършва по реда на АПК. Подадената жалба не спира изпълнението на приложената мярка. В изключение от общия принцип в административния процес за суспензивен ефект на жалбата, със специалното правило на чл. 172, ал. 6 ЗДвП е допуснато пряко по силата на закона предварително изпълнение на индивидуалните административни актове от категорията на процесния. Предмет на настоящата съдебна проверка е наличието на критериите по чл. 166, ал. 2 АПК, обуславящи постановяването на временна обезпечаваща правото на защита на жалбоподателя мярка - спиране на допуснатото от закона незабавно действие на обжалваната заповед до разрешаването на спора за нейната законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт. Тук следва да се изтъкне, че по адм. дело № 865/2026 г. по описа на АС – Пловдив е постановено Решение № 6474 от 03.06.2026г., но не е пришито съобщение за съобщаването му на Д. А., с оглед на което няма данни спорът да е решен с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно предписанието на чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 АПК, критерий за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е възможността от изпълнението му да последва значителна или трудно поправима вреда. След като наличието на такава опасност е единственият стандарт при решаване на искането, законосъобразен е изводът, че прилагането на заповедта не създава непосредствени опасности за жалбоподателя, респ. не се налага то да бъде незабавно спряно. В разглеждания случай съдът правилно е приел, че данните по делото не обуславят извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта. Както бе посочено, цитираната разпоредба изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт. Респективно същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. При данните по делото, не се съдържат твърдения на адресата, които да доказват изискуемите предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта за прилагане на ПАМ. Правилно първостепенният съд е констатирал, че в случая само бланкетно се твърди, че предварителното изпълнение причинява на оспорващия значителни и трудно поправими вреди. Настъпването на реални, значителни и трудно поправими вреди, които да са основание за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, следва да се заявят и докажат от жалбоподателя. В негова тежест е да докаже също, че настъпването на вредите е достатъчно вероятно, а самите вреди следва да са определени по вид и размер. В случая липсват такива твърдения и доказателства. Касационната инстанция намира, че изложените в жалбата доводи касаят законосъобразността на самата заповед, които не могат да бъдат коментирани в настоящото производство. Не се сочат също нови обстоятелства, настъпили след издаване на оспорената заповед, които да налагат нови изводи. С оглед на това е правилен изводът на административния съд, че не е доказано наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед се явява недоказано. Касационната инстанция намира, че посоченото от жалбоподателя Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по тълкувателно дело № 3/2022г. на ВКС, ОСС от НК и I и II колегии на ВАС не е относимо към производството по чл. 166 от АПК и не доказват наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК. Наличието на тълкувателно постановление по материалноправния или процесуалноправния въпрос по същество на спора не представлява основание за автоматично спиране на предварителното изпълнение на административен акт, за който законът изрично е предвидил незабавно действие. Твърдението за вероятната основателност на жалбата не е сред предпоставките, които съдът следва да преценява при произнасянето си по искане за спиране. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че незабавното изпълнение на заповедта е предвидено в обществен интерес, на който не е противопоставим друг личен на жалбоподателя интерес със същата степен на значимост. Налага се извод, който потвърждава и заключението на първоинстанционния съд, че искането за спиране на предварително изпълнение на оспорената заповед е неоснователно. Други конкретни нови факти и обстоятелства частният жалбоподател не сочи, поради което искането му за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт, правилно е преценено от първоинстанционния съд като необосновано и недоказано, и съответно отхвърлено. С оглед на горното, доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно, съответно е на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение