Решение № 2411 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2025 г.

ВАСТрето отделение05.03.2026 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3407 от 03.02.2025 година, постановено по административно дело № 451 по описа на Административния съд София-град за 2024 година. ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД с ЕИК 115552190 и със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, [адрес] да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране сума в размер на 102 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД с ЕИК 115552190 и със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, [адрес] да заплати на адвокат Е. М. Велков с [ЕГН] от Адвокатска колегия – град Смолян сума в размер на 511 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на К. В. М. в касационното производство безплатна адвокатска помощ и съдействие. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА секретар: Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД с ЕИК 115552190 и със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, [улица], срещу Решение № 3407 от 03.02.2025 г., постановено по адм. д. № 451 по описа на Административния съд София-град за 2024 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ), е отхвърлена жалбата на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД против Решение № Ж-919 от 01.11.2023 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та) и жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ответния административен орган 100, 00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт като неправилен, възразявайки, че е постановен при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Претендира разноски за две инстанции, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прави възражение за прекомерност, ако ответниците по касация претендират адвокатско и/или юрисконсултско възнаграждение. Позовава се на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Ответникът – КЕВР, с адрес в София, на, бул. •••-10 не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и иска потвърждаването на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – К. В. М. с [ЕГН] и с адрес в гр. Неделино, Област Смолян, на ул. ••• оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и оставянето в сила на атакуваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди становищата на страните и провери обжалваното решение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение, чиято отмяна се иска е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Съображенията за това са следните: Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 13, ал. 9 ЗЕ, по жалба на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД против Решение № Ж-919 от 01.11.2023 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 ЗЕ, във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на електроразпределителното дружество са дадени следните задължителни указания: 1. В 7-дневен срок след получаване на решението, да анулира начислените на основание Констативен протокол (КП) № 668937/02.08.2023 г. количества електрическа енергия, отразени в Справка за коригиране на сметката за електроенергия към същия КП и Фактура № 8299964886/16.08.2023 г., издадени на К. В. М. за обект с клиентски № 1010403267 и ИТН 1186708, находящ се в гр. Неделино; 2. В 7-дневен срок след изпълнение на указанията по т. 1, да уведоми Комисията за предприетите действия. Производството пред КЕВР е започнало по жалба, вх. № Е-11К-00-27/13.09.2023 г. на К. М. срещу „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД (л. 38 от първоинстанционното дело), с която лицето възразило срещу неправомерно начислена от електроразпределителното дружество електрическа енергия, вследствие на повреден електромер, за обект – къща с измервателна точка (ИТН) 1186708, клиентски № 1010403267, находящ се на адрес в гр. Неделино, на ул. „Дичо Петров“ № 10А. Възразил също срещу начина на извършване на проверката на средството за търговско измерване (СТИ) от служителите на електроразпределителното дружество. Административният съд е установил от фактическа страна, че на 02.08.2023 г. от двама служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е извършена проверка на електромер № 000603642, отчитащ доставяната електрическа енергия в обект – къща, находяща се на адрес на ул. „Дичо Петров“ № 10А в гр. Неделино. При проверката е констатирано, че електромерът е с премигващ дисплей и не отчита доставените количества електрическа енергия. С оглед констатираното от служителите, е съставен Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване с № 668937 от 02.08.2023 г. В протокола е отразено присъствието на свидетеля Р. Г. М.. Електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов електромер. С оглед констатираното при проверката, от оператора на разпределителната мрежа е извършено преизчисление на количеството електрическа енергия, съгласно чл. 52, ал. 1, т. 2 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ/ Правила/та). Издадена е коригираща Фактура № 8299964886/16.08.2023 г. за периода от 23.05.2023 г. до 02.08.2023 г. (л. 11, пак там), изпратена на М. с писмо от 16.08.2023 г. – л. 10, пак там На 01.11.2023 г. е прието оспореното пред първата инстанция Решение № Ж-919 на Комисията, с което КЕВР е преценила като основателна подадената от М., жалба, вх. № Е-11К-00-27/13.09.2023 година. По делото пред първата инстанция е назначена електро-техническа експертиза, извършена от вещо лице инж. К. Н. Б. (Заключение на л. 167-175 от първоинстанционното дело). Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ю. Е. М. – служител в „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД и едно от лицата, извършили проверката на СТИ на обекта на ответника по касация. При така установената фактическа обстановка, административният съд е преценил подадената до него от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД жалба за процесуално допустима за разглеждане по същество, но за неоснователна. Приел е, че оспореното Решение № Ж-919/01.11.2023 г. е издадено от компетентен по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗЕ орган, в изискуемата писмена форма и при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Счел е, че оспореният акт е издаден в съответствие с приложимия материален закон – Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Председателя на КЕВР и обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 година. Съдът е тълкувал нормата на чл. 46, ал. 1 ПИКЕЕ, приемайки, че електроразпределителното дружество не е имало нормативно определено задължение, да уведоми предварително абоната за извършената техническа проверка на място, на СТИ. За да разреши спора, съдът е тълкувал разпоредбите на чл. 47, чл. 49 и на чл. 52 ПИКЕЕ. Преценил е спора като правен, по въпроса - в хипотеза когато СТИ не измерва, не отчита и не показва потребеното количеството енергия, без да е налице външна намеса, следва ли електроразпределителното дружество да изпрати на компетентния орган за метрологичен контрол, в 14-дневен срок от датата на проверката, повреденото СТИ след демонтирането му и съобразно констатациите от проверката на този орган да преизчисли неизмерените количества електрическа енергия или е достатъчно, въз основа на съставения КП по време на проверката, електроразпределително дружество да извърши преизчисляването. Счел е, че след като от страна на първоинстанционния и касационен жалбоподател не са установени причините поради които СТИ е с „премигващ дисплей“, но е установено нарушение на функционалността на техническото средство, електроразпределителното дружество, с оглед изясняване на състоянието на СТИ е следвало да го изпрати на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката. Мотивирал се е, че неизправностите по чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ и по чл. 52 ПИКЕЕ представляват несъответствия на метрологичните и/или техническите характеристики на СТИ с нормираните. Формирал е извод, че начисляването на допълнителна сума за електроенергия на М. е станало в нарушение на закона. На следващо място съдът е отхвърлил като неоснователни, възраженията на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, че, давайки указания на дружеството за анулиране на начислените задължения на потребителя, Комисията неправомерно се е намесила в договорните отношения между жалбоподателя и М.. Позовавайки се на чл. 75, ал. 2, т. 1 ЗЕ е приел, че част от регулаторната функция на КЕВР включва разглеждане на жалби на клиенти срещу лицензианти във връзка с изпълнение на задължения по издадената лицензия, в това число и предвидени в одобрените общи условия, елемент от които е фактурирането на дължимите се от клиента суми въз основа на данните от измерването, както и съдържанието на фактурата, включващо и определяне на стойността на ползваната услуга. Посочил е, че при извършената техническа проверка на СТИ на обекта на клиента не е спазено изискването на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ. Формирал е решаващия извод, че издаденото от КЕВР Решение № Ж-919/01.11.2023 г. е законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция преценява решението като правилно. Решението е постановено след обективното изясняване на относимите за спора фактически обстоятелства, обсъждане на становищата на страните и подробен анализ на събраните по делото доказателства. Фактите по казуса са съобразени с приложимите към спора правни норми, в резултат на което е формиран обоснован иправилен решаващ извод за законосъобразност на оспореното Решение Ж-919/01.11.2023 г. на КЕВР. Редът и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия са уредени в Раздел IX от ПИКЕЕ, издадени от Председателя на КЕВР, обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 година. Разпоредбата на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ разграничава основните видове неизправности на СТИ, при които СТИ се демонтира, поставя се в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер и се изпраща за метрологичен контрол на компетентния орган в срок до 14 дни от датата на проверката. Хипотезите, при които СТИ може да не се изпраща за метрологична проверка са уредени в ал. 6 и в ал. 8 от същия член, а именно: при форсмажорни обстоятелства и при намеса, представляваща промяна на схемата на свързване, която намеса не влияе на изправността на СТИ. В конкретния случай е безспорно установено, че тези две хипотези не са налице. При проверката на СТИ е констатиран „премигващ дисплей“, което представлява нарушена функционалност на СТИ по смисъла на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ, поради което същото, след демонтирането е следвало да се изпрати за метрологичен контрол. Неоснователна е тезата на касационния жалбоподател за неправилно тълкуване на нормите на ПИКЕЕ. В чл. 50 и следващите от Правилата е регламентиран начинът на преизчисляване на задълженията на ползвателите при различните хипотези на неизправност на СТИ. Видовете неизправности на СТИ водят до различни начини на преизчисляване на количеството електрическа енергия, уредени в чл. 50, ал. 1 и чл. 52 ПИКЕЕ. По своя характер неизправностите по чл. 50, ал. 1 и по чл. 52 ПИКЕЕ представляват „несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на СТИ с нормираните“ по смисъла на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ, както аргументирано се е обосновал първоинстанционният съд, а констатирането на тези неизправности изисква изпращането на СТИ за метрологичен контрол на компетентния регионален отдел на Българския институт по метрология. Ако се приеме, че СТИ не следва да се изпраща за метрологична проверка, то няма как да се установи по безспорен начин, коя точно неизправност на СТИ е налице и съответно по кой ред следва да бъдат преизчислени задълженията на потребителя – по чл. 50, ал. 1 или по чл. 52 ПИКЕЕ. Неоснователни са и развитите от касатора доводи за недопустима намеса от страна на КЕВР в гражданскоправни отношения. Указанието на КЕВР в спорния акт електроразпределителното дружество да анулира начислените на основание КП № 668937/02.08.2023 г. количества електрическа енергия, отразени в Справка за коригиране на сметката за електроенергия към този КП и Фактура № 8299964886/16.08.2023 г., издадени на М., се налага поради издаването на тази фактура в противоречие с разпоредбата на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ, което не може да бъде санирано. Само след законосъобразното провеждане на императивно разписаната в тази норма процедура би могло да се прецени по кой ред следва да бъдат преизчислени задълженията на потребителя – по чл. 50, ал. 1 или по чл. 52 ПИКЕЕ. След като тази процедура не е проведена, е налице неточно извършено преизчисляване на количеството електрическа енергия за обекта на М.. С оглед изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационното производство, искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изр. първо от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 102 евро, равняваща се на 200 лева. Следва да бъде уважено и искането на ответника по касация К. М. за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на представляващия го в касационното производство адвокат. Определено на основание чл. 38, ал. 2, изр. второ ЗАдв., във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възнаграждението възлиза на сума в размер на 511 евро, равняваща се на 1000 лева, което „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД следва да заплати на адв. Е. М. В. от Адвокатска колегия – гр. Смолян. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия

Цитирани разпоредби

29