Определение № 11148 от 06.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10846/2022 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК. С определение № 16 от 14.09.2022г., постановено по адм.д. № 332/2022г. Административен съд – Русе, 6-ти състав, е оставил без разглеждане жалбата на А. Паскалев от гр.Ветово срещу решение № 161 /правилният номер е 162/от 14.07.2022г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 29686 /верният номер е 29699/ 06.07.2022г. по регистър на ТД на НАП – Варна, срещу протокол за констатиране на имущество и отговорно пазене № 24 – Рс/28.06.2022г., съставен от служители на ТД на НАП – Варна, ИРМ – Русе и е прекратил производството по делото. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от А. Паскалев от гр.Ветово, [улица], чрез пълномощника му адв.В. Донков. В същата се прави оплакване, че постановеното определение е неправилно, като се излагат съответни доводи. административен съд да отмени обжалваното определение като неправилно и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответният по частната жалба директор на ТД на НАП – Варна, не е взел становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна. С обжалваното определение Административен съд – Русе е оставил без разглеждане жалбата на А. Паскалев от гр.Ветово срещу решение № 161/162/ от 14.07.2022г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 29686/29699//06.07.2022г. по регистър на ТД на НАП – Варна, срещу протокол за констатиране на имущество и отговорно пазене № 24 – Рс/28.06.2022г., съставен от служители на ТД на НАП – Варна, ИРМ – Русе и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят няма качеството на длъжник по смисъла на чл.268,ал.1 ДОПК, спрямо когото да се предприети действия по принудително изпълнение, не е процесуално легитимиран и няма правен интерес от оспорването. Определението на Административен съд –Русе е правилно и законосъобразно. В частната жалба на А. Паскалев се правят оплаквания за неправилност на определението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основание по чл.209,т.3 във вр. с чл.236 ДОПК. Навеждат се пространни доводи, че неправилно административният съд е приел, че подадената жалба е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. По направените доводи настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Глава 27 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс „Защита срещу принудително изпълнение“ регламентира реда за защита срещу действията на публичния изпълнител. Така чл.266,ал.1 ДОПК разпорежда, че действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Съгласно чл. 267, ал.2 ДОПК, решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение, с което може да: 1. прекрати производството, ако до произнасянето по жалбата длъжникът плати дължимата сума, включително направените разноски; 2. спре изпълнението, ако са налице основанията за спиране на принудителното изпълнение по този кодекс, за което уведомява и взискателя; 3. отмени обжалваното действие; 4. отмени или откаже отменянето на изпълнителното действие, обжалвано от третото лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение; когато жалбата не бъде уважена, третото лице може да предяви иск в 30-дневен срок от получаването на преписа от решението; 5. остави жалбата без уважение; 6. остави жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на действията на органа на принудителното изпълнение или когато оттегли жалбата. Според чл.268,ал.1 ДОПК в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението. От данните по делото е видно, че А. Паскалев е оспорил пред директора на ТД на НАП Варна действия на публично изпълнение, за каквито смята съставения протокол за констатиране на имущество и отговорно пазене № 24 – Рс/28.06.2022г., съставен от служители на ТД на НАП – Варна, ИРМ – Русе. С решение № 162 от 14.07.2022г. директорът на ТД на НАП Варна е оставил жалбата без разглеждане с мотив, че оспореният протокол не съставлява действие по принудително изпълнение, тъй като няма образувано изпълнително дело, а извършване на действия по отношение на имущество, което е отнето в полза на държавата и представлява държавна собственост. Като допълнителен мотив е посочено и обстоятелството, че липсва правен интерес от обжалване, тъй като имотът е публична държавна собственост, а не е собственост на лицето, от което е отнет, а от друга страна трети лица, претендиращи собственост върху даден имот, могат да оспорват действията по принудително изпълнение, каквито действия в случая не са предприемани. Това решение е оспорено пред Административен съд – Русе, който с изложените по-горе мотиви е приел, че жалбата е процесуално недопустима. Определението е правилно и законосъобразно. По силата на цитираната по-горе разпоредба на чл. 268,ал.1 ДОПК, решението на директора на ТД на НАП, постановено при условията на чл.267,ал.2,т.6 ДОПК /оставена жалба без разглеждане/може да бъде оспорено само от длъжника или взискателя по изпълнителното дело. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят А. Паскалев да има качеството на длъжник или взискател, липсват данни да има образувано изпълнително производство, поради което същият няма право да оспорва по съдебен ред постановено решение по чл.267,ал.2,т.6 ДОПК. Като правилно и законосъобразно определението на Административен съд – Русе следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,