Определение № 12067 от 06.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10815/2023 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по пет частни жалби, подадени съответно от "Дан-Мар" ООД със седалище в гр.Козлодуй; В. Станоева; В. Очева; Р. Симова и Г. Шарбанов, всички от [населено място], общ. Козлодуй, обл. Враца. Всички частни жалби са срещу определение №508 от 04.09.2023г., постановено по адм. дело №516/2023г. по описа на Административен съд – Враца. С него е отхвърлено искането на всички частни жалбоподатели за спиране на предварителното изпълнение на решение № 526/02.08.2023г. на Министерски съвет на Република България, с което се определя Енергиен обект – нова ядрена централа, на избраната от „АЕЦ Козлодуй-Нови мощности“ ЕАД и одобрена от Агенцията за ядрено регулиране площадка (Площадка № 2), за обект с национално значение и за национален обект. С частните жалби са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се за отмяна на обжалваното определение и спиране действието на решение № 526/02.08.2023г. на Министерски съвет на РБ по отношение на конкретно посочени в частните жалби имоти, собственост на оспорващите, всички намиращи се в землището на [населено място], общ. Кзлодуй, обл. Враца. Ответникът – Министерски съвет на Република България (РБ), с представени отговори по всички пет частни жалби, изразява становище за тяхната неоснователност и правилност на обжалваното определение. Моли да бъде оставено в сила обжалваното определение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл.229, ал.1, т.2 вр. чл.166, ал.3 вр. чл.180, ал.2 от АПК, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледани по същество частните жалби са неоснователни по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – Враца е отхвърлил искането на петимата частни жалбоподатели за спиране на предварителното изпълнение на решение № 526/02.08.2023г. на Министерски съвет на РБ, с което се определя Енергиен обект – нова ядрена централа, на избраната от „АЕЦ Козлодуй-Нови мощности“ ЕАД и одобрена от Агенцията за ядрено регулиране площадка (Площадка № 2), за обект с национално значение и за национален обект. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че жалбоподателите основавали искането си с вероятност от настъпване на имуществени вреди, които обаче щели да настъпят не от оспореното решение на Министерски съвет, а от процедурата за одобряване на ПУП-ПЗР за територията на площадка №2, одобрена със заповед №АА-04-30/21.02.2020г. на председателя на Агенцията за ядрено регулиране. Настъпването на имуществени вреди за жалбоподателите било опосредено от одобряване на ПУП-ПЗР за територията на площадка №2, а от друга страна имуществените вреди не били могли да се разглеждат като трудно поправими. Не се представяли и доказателства изобщо за настъпването на имуществени вреди и техния размер. Освен това не се установявало и наличието на нови обстоятелства, които да дават основание предварителното изпълнение на РМС да бъде спряно. Съдът е приел също, че с предварителното изпълнение на РМС законът е охранил важни обществени интереси, на които не били могли да се противопоставят финансовите интереси на жалбоподателите. Така постановеното определение е правилно като краен резултат. Съгласно чл.180 от АПК оспорването не спира изпълнението на общия административен акт. Съдът може да спре изпълнението на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и 3 от АПК. Съобразно чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В последното изречение на чл.166, ал.2 от АПК е посочено, че изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая не са били налице условията на чл.166, ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение. В настоящия случай предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона - чл.180, ал.1 от АПК. По принцип спирането на изпълнението е временна мярка, която се налага по изключение при определени предпоставки и за определен период от време - до влизането в сила на решението. В хипотезата за специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административният акт (чл.180, ал.1 от АПК), административният орган е освободен от задължението си да се обосновава по някоя от материалноправните предпоставки на чл.60 от АПК, тъй като те се презюмират, защото се приема, че обществения интерес е надделяващ. Както бе посочено по-горе, съдът може да спре изпълнението на оспореното решение на основание чл.180, ал.2 във вр. с чл.166, ал.2 от АПК само ако се установи, че допуснатото по закон предварително изпълнение на акта може да причини на оспорващите значителна или трудно поправима вреда, при това само въз основа на нови обстоятелства. В тежест на жалбоподателите е било да обосноват наличие на свой интерес, равен по значимост на държавния или обществения и те е следвало да докажат, че са налице посочените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение. С оглед изброените и представени от оспорващата документи в първоначалната жалба, настоящият състав на ВАС намира, че в производството не са представени доказателства за настъпване на неблагоприятни имуществени последици на частните жалбоподатели, които да се квалифицират като значителна и трудно поправима вреда по смисъла, вложен от законодателя в цитираната по - горе разпоредба. Не се и установява твърдените вреди да са нови обстоятелства в същия смисъл. Несъмнено оспореното решение на Министерски съвет причинява вреди на оспорващите, тъй като те са ограничени в ползването на притежаваните от тях земеделски имоти. Тези вреди обаче не са по-значителни и по-трудно поправими от вредите, които по принцип настъпват от изпълнение на решение на Министерски съвет от вида на процесното. И въпреки наличието на които, законодателят е допуснал предварителното изпълнение на такъв вид решения с нормата на чл.180, ал.1 от АПК, поради презумирано наличие на условията по чл.60 от АПК. Преценено е, че тези условия имат приоритет пред вредите, които настъпват от такъв вид решения на Министерски съвет. При липса на условията по чл.166, ал.2 във вр. с чл.180, ал.2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорваното решение на МС, правилно е отхвърлено искането за спиране на неговото изпълнение. Затова настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, което налага оставянето му в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Затова "Дан-Мар" ООД, В. Станоева, В. Очева, Р. Симова и Г. Шарбанов следва да бъдат осъдени да заплатят на Министерски съвет на Република България всеки по 50 лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено според чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во, във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,