Определение № 983 от 04.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 474/2025 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Подадена е на 16.07.2024г. молба от Д. М. К. за отмяна на влязло в сила решение № 15564 от 27.09.2023г. по гр.д. № 30935/2022г. на Софийски районен съд. Посочени са в заглавната част на молбата основанията по чл. 303, ал.1,т.1 и 5 ГПК. Молителят е наследник на Е. Н. К., починала на 26.02.2024г., която е била ищец по посоченото дело. С решението, което е влязло в сила като необжалвано, е отхвърлен предявеният от Е. К. против Д. С. Ч. и Е. К. Ч. иск за установяване право на собственост на основание давностно владение върху 1/2 ид.ч. от жилище в [населено място], [жк], [улица], № 47, ет.2, с идентификатор ***** по КККР. Молителят твърди, че той и съпругата му научили за решението в края на ноември 2023г., но тогава тя била много болна и не могла да обжалва. Намира решението за неправилно и несправедливо. Излага съображения за неправилност, но не и факти, касаещи някое от основанията за отмяна по чл. 303 ГПК. В отговор на дадени от съда указания да бъде посочено точно и мотивирано основание за отмяна, сред посочените в чл. 303 ГПК, молителят отново повтаря оплакванията си за неправилност. Ответниците по молбата Д. и Е. Ч., представлявани от адв. Г., вземат становище че молбата е просрочена. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при извършената проверка по чл. 307, ал.1 ГПК намира, че молбата за отмяна не може да бъде допусната до разглеждане. Молбата не съдържа изложение на конкретно основание за отмяна, визирано в чл. 303, ал.1, т.1-7 ГПК. Както е разяснено в Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК, т.10 молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията, по смисъла на чл. 303, ал.1 и по чл. 304 ГПК, е недопустима. Молителят трябва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК и именно тези обстоятелства очертават обхвата на производството за отмяна, което произтича от диспозитивното начало на гражданския процес. Основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл.303 и чл.304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл.306, ал.1 ГПК за редовност на молбата за отмяна. Съответно, молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Именно такъв е настоящия случай. Въпреки дадените изрични указания, молителят не е обосновал нито едно от конкретните основания на чл. 303, ал.1, т.1 - 7 ГПК, включително посочените в заглавната част на молбата основания по чл. 303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Молбата съдържа единствено оплаквания за неправилност на решението поради неправилна преценка на доказателствата. Поради това молбата за отмяна се явява недопустима. На второ място, молбата се явява просрочена. Признава се от молителя че той и съпругата му, която е била ищец в процеса, са узнали за решението в края на ноември 2023г., а молбата за отмяна е подадена през юли 2024г. В хипотезата на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК срокът за подаване на молба за отмяна е тримесечен от откриване на новото обстоятелство и снабдяване с новото доказателство /такива не се сочат в случая/, а в хипотезата на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК срокът е три месеца от узнаване на решението. Този срок е изтекъл в края на февруари 2024г. Предвид изложеното молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,