Определение № 3845 от 01.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2566/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Тачев от гр.Плевен, против определение № 1423 от 07.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1005/2024 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 78/09.01.2024 г. постановено по адм. дело № 1027/2023 г. по описа на Административен съд Плевен и производството по делото е прекратено. Частния жалбоподател излага съображения за неправилност на оспореното определение. Иска същото да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), съгласно чл.304 във вр. с чл.306 от АПК. Претендират се и направените по делото разноски. Ответната страна – Председателят на ДАНС не е взел становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното определение е оставена без разглеждане частната жалба на К. Тачев против определение № 78/09.01.2024 г. постановено по адм. дело № 1027/2023 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е оставено без уважение негово искане за налагане на административно наказание по чл. 304 и чл. 305 АПК, на длъжностното лице - председателя на ДАНС, за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение или на друго административно-процесуално задължение по АПК и производството по делото е прекратено За да постанови оспореното определение, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че подателят на сигнала, по чиято инициатива е започнало производството по налагане на административно наказание по чл.304 и чл.305 от АПК, какъвто е жалбоподателя Тачев, не участва в него, същият не е страна, поради което и няма право на жалба срещу постановения акт от административнонаказващия орган. Определението е правилно. Настоящата инстанция изцяло споделя аргументите на тричленния състав. В случаите на нарушения по чл. 304 от АПК актове за установяването им не се съставят, а наказанията се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице. Административнонаказателното производство по налагане на наказанието по чл. 304 от АПК се провежда в закрито заседание, като на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения. Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 4 и ал. 5 от АПК, препис от разпореждането се връчва единствено на нарушителя и само той има право да го обжалва. От анализа на цитираните норми следва, че административнонаказателното производство се развива без участие на молителя, поради което и препис от разпореждането се връчва само на нарушителя, който има право да обжалва същото в 7-мо дневен срок от връчването. Ето защо изводът на тричленният състав на ВАС, че жалбоподателя не е активно легитимирана да обжалва акта на Председателя на съда или на овластеното от него длъжностно лице е законосъобразен, а постановеното определение е съответно на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Лицето, по чиято инициатива е образувано производството не е страна по него, не притежава активна процесуална легитимация, поради което и жалбата му е процесуално недопустима. Посоченият специален ред изключва обжалването на разпореждането по общия ред на АПК. Освен това посоченият ред за обжалване е приложим само в случаите, когато е налице наложено наказание и активно легитимирано да оспори разпореждането е само наказаното лице. В тази насока е и константната практика на ВАС. Цитираното от жалбоподателя определение № 454/16.01.2024 г. по адм.д.№ 9932/2023 г. по описа на ВАС не променя съдебната практика, както твърди жалбоподателя, а предложените от Председателя на ВАС мерки за подобряване на съдебния контрол по чл.304 и сл. от АПК не намират приложение, с оглед законовата уредба. Предвид изложените съображения обжалваното определение като правилно следва бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. "първо", предл. "първо" АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия