Определение № 620 от 13.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2095/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено определение № 3761/ 27.11.2023 г., в сила от датата на постановяването му, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 438 от 20.12.2022 г. по гр.д.№ 222/ 2022 г., с което по молба на П. А. П. срещу Р. де Ф. С. са изменени мерките относно малолетните деца А. П. П. ЕГН [ЕГН] и Й. П. С. П. ЕГН [ЕГН], установени със споразумение от 14.01.2014 г., влязло в законна сила с утвърждаването му от Софийски градски съд с определение от 19.02.2015 г. по гр.д.№ 5348/ 2013 г. В постановения съдебен акт няма произнасяне за дължими по касационното производство разноски. Процесуалният представител на молителя П. е поискал изменение на така постановеното определение в частта за разноските. Поддържа, че своевременно е поискал присъждане на такива с отговора срещу касационната жалба, към който е приложен договор за правна защита и съдействие и списък за разноски – платено адвокатско възнаграждение. Поддържа, че след като касационната жалба на Р. д. Ф. С. не е допусната до разглеждане по същество, той има право на тези разноски, но съдът не се е произнесъл за присъждането им. Затова моли постановеното по делото определение да бъде изменено в частта за разноските, като се присъди платеното от него адвокатско възнаграждение в размер 2 000 лв. Ответната страна Р. д. Ф. С. оспорва искането. Счита, че е станала причина за завеждането на делото и поради това не дължи разноски, евентуално прави възражение за прекомерност на платеното от молителя адвокатско възнаграждение. Съдът намира молбата за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна. В отговора срещу касационната жалба на Р. д. Ф. С. молителят П. А. П. действително е формулирал искане за присъждане на разноски, но противно на изложеното в искането му по чл.248 ГПК, към този отговор няма приложен нито договор за правна защита и съдействие, нито списък за разноски. Такива документи не са описани и като приложения към отговора, в частта ПРИЛОЖЕНИЯ: е посочено единствено „Препис от отговора за касатора.“. Договор за правна защита и съдействие и списък за разноски са представени едва с искането за допълване на определението за недопускане на касационно обжалване в частта за разноските. Както е посочено обаче в Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г., ОСГТК, ВКС., т.11, мотиви, събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. В случая страната е представила доказателства за извършени разноски и списък по чл.80 ГПК след постановяване на крайния акт в производството, поради което няма право на разноски. Затова няма основание за изменение на влязлото в сила определение от 27.11.2023 г. в частта за разноските. По изложените съображения съдът