Определение № 1383 от 14.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1087/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на „Хипер врати“ ЕООД, подадена чрез адвокат М. Тодоров, против Определение № 10738/21.10.2024 г., постановено по административно дело № 1076/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. С оспореното определение е прекратено производството по делото, след като е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ, издадена от Главния архитект на Община Варна за УПИ II-65, кв. 14 по плана на 26 м.р. на гр. Варна, попълнен в действащата КККР като ПИ с идентификатор 10135.3513.2072. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Излагат се съображения за наличие на хипотезата на чл. 131, ал.2, т. 3 ЗУТ, като се твърди, че е налице правен интерес от оспорване на визата на това основание. Ответната страна, Главен архитект на Община Варна не взема становище по спора. От името на „Хипократ“ ЕООД, в чиято полза е издадена оспорената виза в срока по чл. 232 АПК е постъпило възражение от адвокат Н. Станчев, с което се оспорва частната жалба и се изразява становище в подкрепа на оспореното определение, с молба да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. „Хипер врати“ ЕООД е оспорил визата в качеството си на собственик на съседен имот спрямо процесния. В хода на съдебното производство е събрана относимата преписка и е изслушано заключение на вещо лице, изготвило съдебно-техническа експертиза, което правилно е ценено от съда. Въз основа на обективно установените факти, съдебният състав е достигнал до верни правни изводи. За да остави жалбата без разглеждане, съдът е приел, че същата е процесуално недопустима поради липса на правен интерес за жалбоподателя на всички основания, регламентирани в чл. 131, ал. 2 ЗУТ. Така постановеното определение е правилно. Съдебният състав е изложил мотиви за отсъствие на всяка една от посочените в закона хипотези, при наличието на които се обуславя заинтересованост от оспорване на визата, в това число и спорната такава по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, съгласно която собственикът на съседен имот се явява заинтересувано от оспорването лице, когато с визата се допускат намалени разстояния. Съдът е развил мотиви за отсъствие на тази хипотеза, с оглед заключението на вещото лице, тъй като с визата е допуснато проектиране на нежилищна сграда в процесния имот, поради което е приложима разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗУТ, която е спазена. Отсъствието на останалите четири хипотези, регламентирани в чл. 131, ал. 2 ЗУТ, не са спорни и правилно са отречени от съда. Правилен е решаващият извод на съдебния състав за приложимост на нормата на чл. 35, ал. 2 ЗУТ, според която разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните граници на урегулиран поземлен имот при свободно застрояване не може да бъде по-малко от 3 м., което разстояние спрямо имота на оспорващия е спазено. Що се отнася до разстоянието от бъдещото застрояване до уличната регулационна линия, предвид установеното несъответствие между текстовата и графична част на визата, определящо е отразеното в графичната, според което същото отговоря на законовите изисквания от 6 м. Този въпрос обаче правилно е приет от съда за неотносим към правния спор, тай като посоченото разстояние по никакъв начин не засяга имота на жалбоподателя. В частната жалба са изложени твърдения, свързани със валидността и законосъобразност на визата, които не следва да се обсъждат, тъй като са възражения по същество и не касаят допустимостта на първоначално подадената жалба. Съдебното определение е обосновано и постановено в съответствие с приложимия закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение