Определение № 217 от 25.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 402/2015 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 2343 от 09.12.2014 г. по ч.гр.д. № 1378/2014 г. на Пловдивски апелативен съд потвърдено определение от 28.10.2014 г. по гр.д. № 799/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молба от П. Г. С. и Р. С. С. за допускане на пълно осиновяване на детето С. Р. С. с ЕГН [ЕГН] и производството по делото е прекратено. Срещу определението на Пловдивски апелативен съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 8217 от 22.12.2014 година, подадена от П. Г.С. и Р. С. С., двамата от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като въпросът приложима ли е забраната по чл. 80, ал.1 СК е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Частната жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл. 98, ал. 2 от СК, решението на апелативния съд по жалбата срещу решението на окръжния съд по искане за осиновяване е окончателно, т. е. не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Постановеното определение по ч.гр.д. № 1378/2014 г. на Пловдивски апелативен съд е по искане за осиновяване, поради което и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежи на касационно обжалване - частната касационна жалба против определението следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение