Определение № 7592 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6147/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба (неправилно именована касационна) подадена от Н. П. И. срещу Определение №19591 от 20.05.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №4992/2026 г. С определението е отхвърено искането на Н. П. И. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 25-0339-000099 от 26.12.2025 г. издадена от младши автоконтрольор в Районно управление (РУ) - Сандански към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Благоевград, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. Частният жалбоподател - Н. П. И. счита, че определението е неправилно. Излага, че противно на направения от съда извод, по делото са представени доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, както и доказателства, че Н. П. И. е студент в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), специалност „Кибереигурност в бизнеса“, образователно- квалификационна степен „бакалавър“, редовна форма на обучение, като същият провежда и студентска практика с начална дата [заличен текст]. Посоченото предполага реална необходимост от ежедневно или периодично придвижване. Нормалното участие в учебни занятия, явяване на изпити, посещаване на университет, изпълнение на практически ангажименти и придвижване до обучаваща организация са обстоятелства, които имат съществено значение за личната и професионална реализация на жалбоподателя. Ограничаването на възможността за придвижване чрез отнемане на СУМПС не представлява обикновено неудобство, а реална пречка пред нормалното упражняване на правото му на образование и изпълнението на студентска практика. Излага, че с възстановяване на регистрацията на моторното превозно средство (МПС) по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), целите на принудителната административна мярка са постигнати. Продължаването на предварителното изпълнение вече не служи на превенция, а създава непропорционална тежест за жалбоподателя. Прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Към частната жалба са приложени копия от застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, от студентска книжка на Н. П. И., от която е видно, че е студент в УНСС и за студентска практика в периода [заличен текст]. Ответникът – младши автоконтрольор в Районно управление – Сандански към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Благоевград, не изразява становище по частната жалба. По делото е постъпило становище от началника на РУ – Сандански към ОДМВР – Благоевград, който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Прави искане определението да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение АССГ e отхвърлил искането на Н. П. И. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 25-0339 -000099 от 26.12.2025 г. издадена от младши автоконтрольор в РУ - Сандански към ОДМВР – Благоевград, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП. За да постанови определението си съдът е посочил, че административният орган е отнел СУМПС на водача, тъй като е установил, че управляваният от него автомобил е с прекратена служебно регистрация на основание чл.143, ал.10 ЗДвП, с оглед получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Посочил е, че в случая даказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ не са представени от жалбоподателя, както и доказателства за твърдяната му трудова ангажираност. Освен, че не са представени доказателства в подкрепа на искането за спиране, твърденията в него не сочат на последици от такова естество, които да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения. Предвид изложеното съдът е достигнал до извод, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е отхвърлил. Определението е неправилно. Със Заповед № 25-0339-000099 от 26.12.2025 г. издадена от младши автоконтрольор в РУ - Сандански към ОДМВР – Благоевград, е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП - „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. ПАМ е приложена заради това, че на 26.12.2025 г. около 00.55 часа в гр. Сандански, на бул. „Европа“, в района на ЖП гарата, с посока на движение към центъра на града, Н. П. И. управлява собственият си лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № [рег. номер], който е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП от 23.12.2025 г. Посочено е, че водачът е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. Оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото не се спори, че предварителното изпълнение на мярката би довело до невъзможност Т. да управлява МПС, съответно - до затруднения при придвижването му. Представени са и доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. Противно на твърденията в частната жалба, в първоинстанционното производство не е представена полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Такава е приложена за първи път към частната жалба. От застрахователната полица се установява че е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между Н. П. И. и ЗД „Булинс“ АД, за МПС с рег. № [рег. номер], с период на застрахователно покритие от 26.01.2026 г. до 25.01.2027 г. Предвид посоченото и на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП прекратената регистрация на пътното превозно средство е възстановена служебно след извършване на нарушението, за което е приложена процесната ПАМ. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя. Изложеното води до извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при възстановена регистрация на МПС, би могло да доведе до настъпването за жалбоподателя на значителна и трудно поправима вреда. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. При така установените по делото релевантни факти, изводът на първоинстанционния съд, за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, макар и правилен към момента на постановяване на определението, се явява несъответен на доказателствата по делото. Определението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение