Определение № 203 от 31.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2075/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В едномесечния срок по чл.248 ал.1 ГПК от постановяване на необжалваемото определение по чл.288 ГПК по настоящото дело, с което не е допуснато касационно обжалване на решенето на Бургаския апелативен съд от 3 юни 2016 г., постановено по в.т.д.№ 127/2016 г., по касационна жалба на ЗАД [фирма] София е постъпила молба от [община], ответник по касация, за допълване на определението в частта за разноските, поискани своевременно с отговора на касационната жалба. З. [фирма] не е взело становище по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. При преценка на допустимостта и основателността на искането настоящият съдебен състав съобрази следното: Молба за допълване на Определение № 288/3 май 2017 г. по т.д.№ 2075/2016 г. е подадена в преклузивния срок от заинтересована легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Съдът е пропуснал да се произнесе по заявеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане на 1200 лв., разноски, представлявали адвокатско възнаграждение. С отговора е представено преводно нареждане по фактура от 1 октомври 2016 г. за платено от [община] адвокатско възнаграждение 7 800 лв. за изготвяне отговор на касационна жалба в заверен препис. Молбата за допълване се явява основателно по поискания първоначално размер 1200 лв. с оглед диспозитовното начало в процеса. В полза на молителя следва да бъде присъдена сумата 1200 лв., представляваща част от уговореното и платено адвокатско възнаграждение за изготвяне отговор на касационната жалба в полза на адвокатското дружество „С. и Д.“. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ т.о. на основание чл.248 ГПК