Определение № 8686 от 20.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8017/2026 г.

Производството по реда на чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от А. Л. в качеството на управител и представляващ "Ви Ай Хънтинг"ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Света София" № 7, ет. 5, с посочен съдебен адрес, против Определение 1170/03.08.2026г. на Административен съд -София област по адм. дело № 1126/2026г. С него се отхвърля искането на дружеството за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № ОСК-РД09-328/13.07.2026г. на кмета на община Самоков. Със заповедта се нарежда да се премахнат доброволно от собствениците в 10 дневен срок, преместваеми обекти- "5броя оръдия за изкуствен сняг", разположени в имоти с идентификатор ПИ 15285.10.303 и 15285.10.717 по кадастралната карта на село Говедарци, общ. Самоков, като при неизпълнение на разпореждането премахването да се извърши принудително по реда на чл. 57а, ал. 7 от ЗУТ и Наредбата за реда за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане и рекламни информационни и монументално-декоративни елементи, приети от ОбС - Самоков. Поддържа в частната жалба, че определението е неправилно с искане за отмяната му. Съображенията са за необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По частната жалба не са постъпили възражения. Върховен административен съд, тричленен състав, като взе предвид частната жалба с доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Частната е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба срещу цитираната Заповед № ОСК-РД09-328/13.07.2026г. на кмета на община Самоков. Искането за спиране на предварителното изпълнение е разгледано по същество от съда като мотивите му в препис са следните: "Разгледано по същество искането е неоснователно. Със Заповед № ОСК – РД09-328/13.07.2026 г. на кмета на община Самоков на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2, във вр. с чл. 56 от ЗУТ е 1)наредено да бъде премахнат доброволно от собствениците в 10 дневен срок преместваем обект – „5 броя оръдия за изкуствен сняг“, разположени в имоти с идентификатор ПИ 150285.10.303 и 150285.10.717 по КК на с. Говедарци, община Самоков и 2) при неизпълнение е наредено премахването да се извърши принудително по реда на чл. 57а, ал. 7 от ЗУТ и Наредбата за реда за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане и рекламни информационни и монументално-декоративни елементи, приета от Общински съвет Самоков. Съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ), заповедите за премахване на преместваеми обекти по чл. 57а от ЗУТ подлежат на предварително изпълнение по силата на закона, тъй като разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ изрично предвижда, че жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповеди по чл. 57а, ал. 3 и 9 от ЗУТ. (В този смисъл Определение № 1763 от 14.02.2024 г. по адм. дело № 1546/2024 на Върховния административен съд; Определение № 4282 от 21.04.2023 г. по адм. дело № 3571/2023 на Върховния административен съд, Определение № 8216 от 28.09.2022 г. по адм. дело № 8962/2022 на Върховния административен съд). Съгласно чл. 217, ал. 2 от ЗУТ съдът може да спре изпълнението на административните актове по ал. 1, с изключение на тези по т. 2. Предвид на така установеното допуснато предварителното изпълнение на процесната заповед по силата на закона (чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ) и предвид обстоятелството, че процесната заповед не попада в изключението на чл. 217, ал. 2, което засяга единствено заповедите по чл. 217, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, настоящият съдебен състав намира, че разполага с правомощие да спре допуснатото по закон предварително изпълнение, при наличие на предпоставките на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60 от АПК – те се презумират, като се приема, че обществения интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166, ал. 2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена вреда, настъпването на която следва да е в достатъчна степен вероятно. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалваният индивидуален административен акт и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя. В конкретния случай жалбоподателят обосновава негативно въздействие върху правата и законните си интереси от придадената по силата на закона изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт, като не е посочил конкретни имуществени вреди, които би претърпял, не ги е индивидуализирал по вид и размер, респективно не е и подкрепил бланкетно изложените аргументи за настъпване на такива имуществени вреди с конкретни доказателства. В тази връзка съдът намира, че твърденията на жалбоподателя са общи и недоказани, поради което не могат да служат като основание за отмяна на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на издадения административен акт. На следващо място настоящият съдебен състав намира, че вреди от материално или финансово естество по правило не се считат за „трудно поправими“, тъй като за тях е предвиден ред за обезщетяване по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) в случай на последваща отмяна на заповедта. Това включва и обичайните финансови загуби от преустановяване на търговска дейност. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд (Определение № 285 от 13.01.2026 г. по адм. дело № 209/2026 на Върховния административен съд; Определение № 5463 от 20.05.2026 г. по адм. дело № 4768/2026 на Върховния административен съд; Определение № 8121 от 28.06.2024 г. по адм. дело № 6662/2024 на Върховния административен съд; Определение № 4282 от 21.04.2023 г. по адм. дело № 3571/2023 на Върховния административен съд). На следващо място, настоящият съдебен състав не намира за основателни изложените в искането аргументи, че изпълнението на процесната заповед и премахването от страна на жалбоподателя на оръдията за изкуствен сняг, би направило невъзможно функционирането на системата за изкуствено заснежаване през предстоящия зимен сезон, което ще възпрепятства нормалната експлоатация на ски зоната и ще обуслови пропускане на целия туристически сезон. В тази връзка настоящият съдебен състав отчита обстоятелството, че до откриването на зимния сезон има повече от 4 месеца, който период е повече от достатъчен за създаване на организация, която да позволи нормалната експлоатация на ски зоната, в това число поставяне на съоръжения за изкуствено заснежаване, които да отговарят на изискванията, поставени от общината. Неоснователни са и изложените от жалбоподателя аргументи, че обектът на жалбоподателя е съществувал в предходния зимен сезон. Обстоятелството, че не е издадена заповед обектът да бъде премахнат през предходния зимен сезон не е основание да се приеме, че общественият интерес не е накърнен, респективно да бъде издадена заповед за премахване след приключване на зимния сезон и преди започването на предстоящия сезон, както това е сторено в процесния случай. На последно място следва да бъде посочено, че според чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АП - само въз основа на нови обстоятелства, като в конкретния случай не са представени никакви конкретни нови факти и обстоятелства – които да са се осъществили след издаването на акта. По изложените съображения, съдът следва да отхвърли искането." Така цитирани мотивите се споделят напълно от настоящата инстанция. Разпоредбите на чл. 166 АПК уреждат хипотезата, в която може да се спре предварителното изпълнение. На първо място, това е правна възможност, която не е задължителна за прилагане. На второ място, се изисква твърдение и установяване на възможността за причиняване на значителна и/или трудно поправима вреда на оспорващия от предварителното изпълнение. На трето място, се изисква да са настъпили нови обстоятелства. Тези изисквания като материални предпоставки правилно съдът е приел, че не се установяват, поради което правилно е отказано спиране на предварителното изпълнение. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 166 АПК, Върховен административен съд, тричленен състав