Определение № 444 от 17.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3732/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 7255/15.08.2019 г. на М. В. М. срещу определение № 299/31.07.2019 г. по гр.д. № 1001/ 2019 г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от жалбоподателя касационна жалба срещу въззивно решение № 7110 от 14.11.2018г., постановено по възз.гр.д.№ 16583/2017 г. на СГС. В частната жалба са изложени доводи, че определението на ВКС, ІV г.о., е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приел, че за жалбоподателят липсва правен интерес да обжалва въззивното решение в осъдителната му част, с която е уважен предявеният от него иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че подадената частна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните: С първоинстанционното решение на СРС претенцията на жалбоподателя по чл.2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на воденото срещу него наказателно производство е уважена до размера на сумата 6 400 лв. и е отхвърлена за разликата до предявения размер от 23 576.42 лв. Въззивната жалба на М. М. срещу решението в отхвърлителната му част е върната от първоинстанционния съд като нередовна с разпореждане от 15.11.2016 г. по гр.д.№950/2014 г. на СРС, потвърдено с определение № 24739/27.09.2017 г. по възз.ч.гр.д.№7286/2017 г. на СГС. Впоследствие, образуваното пред СГС въззивно производство по възз.гр.д.№ 16583/2017 г. се е развило само по подадената жалба на Прокуратурата на РБ. Това производство е приключило с постановяване на въззивно решение № 7110/14.11.2017 г., потвърждаващо решението на СРС в обжалваната част, с която е уважен искът по чл.2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 6 400 лв. в полза на ищеца. Жалбоподателят е подал касационна жалба срещу въззивно решение № 7110/14.11.2017 г., която с разпореждане от 20.05.2019 г. на съдията –докладчик от ІV г.о. на ВКС е оставена без движение, като на страната са дадени указания да уточни кой съдебен акт обжалва – въззивното решение, или въззивното определение № 24739/27.09.2017 г. по възз.ч.гр.д.№7286/ 2017г. на СГС, с което е потвърдено разпореждането на първата инстанция за връщане на въззивната му жалба; както и да уточни в какво се състои порочността на съдебния акт, да представи изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и преписи за насрещната страна. С молба вх. № 4953/31.05.2019 г. касаторът е уточнил, че касационната му жалба е насочена срещу въззивно решение № 7110/14.11.2017 г. по възз.гр.д.№ 16583/2017 г. на СГС. При тези обстоятелства и след направените от страната уточнения, че не е предмет на обжалване определението на СГС от 27.09.2017 г. (преградило развитието на производството по въззивната жалба на М.М.), съблюдавайки принципа на диспозитивното начало по чл.6 ГПК, правилно съставът на ВКС, ІV г.о. е приел, че касационната жалба е недопустима за разглеждане, тъй като за ищеца липсва правен интерес да обжалва въззивен акт (решението на СГС от 14.11.2017 г.), постановен в негова полза и с който претенцията му за присъждане на обезщетение е уважена за сумата от 6 400 лв. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение