Решение № 3557 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8114/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А. с [ЕГН], изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора в [населено място], против Решение № 5739 от 25.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1699/ 2023г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което предявеният от касатора иск срещу Административен съд – Пазарджик с правно основание чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ за сумата от 20 000 лв, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди / унижение, изтезание и тормоз/ за периода от 20.04.2022г. до датата на предявяване на исковата молба- 04.07.2023г., причинени от правораздавателната дейност на съда, за сумата от 79,92 лв лихва за забава върху главницата от 20 000 лв неимуществени вреди, считано от 23.06.2023г. до 04.07.2023г.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, за сумата в общ размер на 1276 лева имуществени вреди за заплащане на разноски по делото /сбор от 100 лв за юрисконсултско възнаграждение и 1176 лв за депозит на вещо лице/ и за сумата 5,10 лв лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 23.06.2023г. до 04.07.2023г., е отхвърлен изцяло като неоснователен. Касационният жалбоподател твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, Н. Н. А. се явява лично, поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на обжалваното с нея съдебно решение. Касационният жалбоподател е направил и искане пред настоящия съд за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), формулирано в нарочна молба вх. № 17921/12.09.2025г., предявена чрез назначения му служебен защитник адв.Т.Желязкова. Ответникът, Административен съд – Пазарджик, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмени бележки по същество. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен съдебен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. По съществото на жалбата съдът взема следното становище: Административен съд – Пловдив е приел, че е сезиран от А. с иск по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за осъждането на Административен съд – Пазарджик да му заплати обезщетение за претендирани от него неимуществени и имуществени вреди, подробно индивидуализирани по-горе, ведно с изтеклите до предявяване на исковата молба мораторни лихви, съответно – законни лихви върху главниците, причинени му от правораздавателната дейност на Административен съд – Пазарджик – Решение №418/23.06.2023г. по адм. дело № 537/2022г. по описа на този съд, с което е отхвърлена жалбата на Н. А. срещу Заповед № 541/20.04.2022г. на Началника на Затвора –[населено място], с която на основание чл.198 от ЗИНЗС е продължено изтърпяване на наказанието му „доживотен затвор“ в условията на „специален режим“. Ищецът твърди, че това решение на АС-Пазарджик нарушава следните негови права, произтичащи пряко от правото на ЕС, а именно: от чл.38, чл.41, т.1, чл.42 и чл.47 от Хартата за основните права на Европейския съюз; чл.6, чл.10 и чл.14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Ищецът твърди, че с решението на АС- Пазарджик е нарушено правото му на справедлив съдебен процес пред безпристрастен и независим съд, както и правото му на образование, доколкото само ако се промени режимът му на изтърпяване на наказанието от „специален“ на „строг“, само тогава той би имал право да се самообразова, каквито намерения имал.В подкрепа на първото си оплакване – липсата на достъп до съд, ищецът развива съображения за това че, неосвобождаването му от белезници на краката и от колан на кръста в открито съдебно заседание по делото пред АС-Пазарджик му е причинило унижения и неудобства, дотолкова силни, че са го лишили и от свободен достъп до съд. Административен съд – Пловдив е приел предявените искове за допустими, но неоснователни. Съдът, анализирайки всички събрани по делото доказателства – приложеното по делото адм.д. № № 537/2022г. по описа на АС-Пазарджик и разпитаните двама свидетели, посочени от ищеца, както и анализирайки - по отделно и съвкупност - всички, цитирани от ищеца правни норми, от нарушаването на които същият твърди настъпване на вредите, чието обезщетение претендира по реда на чл.2в, ал., ал.1, т.1 от ЗОДОВ, е заключил, че не е налице нарушаване на правни норми от правото на ЕС, предвиждащи конкретни права за частноправните субекти, същите не са нарушени съществено и не се установява наличието на пряка и непосредствена връзка между евентуално претърпените вреди и евентуалното нарушение на тези правни норми, поради което е отхвърлил исковете изцяло. За да стигне до този правен резултат, АС – Пловдив е изложил подробни съображения относно понятието „достъп до правосъдие“ по смисъла на чл. 6 и чл. 13 ЕКЗПЧОС, във вр. с чл. 47 ХОПЕС. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван, като при липса на достатъчно средства, му се осигурява правна помощ, доколкото същата е необходима, за да се осигури на лицето реален достъп до правосъдие. Конкретните оплаквания на Н. Н. А. за нарушаване на цитираните по-горе норми се изразяват в това,че делото му не е разгледано от безпристрастен и независим съд, не е разгледано публично и справедливо,тъй като ищецът бил поставен в неравноправно спрямо другата страна положение, не му бил предоставен достъп до материалите по делото и защото в съдебно заседание е бил с помощни средства / колан и белезници на краката/. АС-Пловдив е приел, че тези оплаквания на ищеца са неоснователни. Съдът е безпристрастен, когато при разрешаването на спора е чужд на всякакви други съображения извън закона. Личната безпристрастност на съда по принцип се презюмира, ако не съществуват доказателства за противното / в т.см. решение на ВАС по адм.д. № 16605/2009г. по описа на същия съд /. В конкретния случай АС- Пазарджик не е изразил предварително становище по адм.д. №537/2022г., доколкото административната преписка във връзка с издаване на оспорената пред него Заповед № Л-541/20.04.2022г. на началника на Затвора – [населено място] съставлява всички,представени по делото доказателства, поради което наличието на други дела, заведени от А. в същия административен съд няма как да влияят на съда при преценката за законосъобразността на този административен акт. Отделно от гореизложеното съдът е констатирал,че по делото са проведени три публични съдебни заседание, като на ищеца е предоставена безплатна правна помощ във вид на процесуално представителство. Всичките му искания за събиране на доказателства, включително и за назначаване на комплексна медицинска експертиза и разпит на посочени от него свидетели, са уважени от съда. Н. А., било лично, било чрез назначения му по реда на ЗПП служебен представител, е имал достъп и до всички, представени от насрещната страна писмени доказателства. Обстоятелството, че в съдебно заседание на А. не са премахнати белезниците на краката и коланът, по никакъв начин не препятства достъпа му до съд, защото, боравейки с ръцете си, същият може както да представя доказателства, така и да се запознае с представени от другата страна такива. По отношение другите, посочени за нарушени правни норми, от които ищецът претендира обезщетение за вреди – нормата на чл.10 КЗПЧОС, отнасяща се до свободата на изразяване на мнение и чл.14 КЗПОЧС, относима към забраната за дискриминация, АС- Пловдив отново е приел, че същите не са нарушени. Административният съд е приел също, че обстоятелството, че със Заповед № Л-541/20.04.2022г. на началника на Затвора – [населено място] е отказано промяната на режима на изтърпяване наказанието на А. от „специален“ на „строг“, не е свързано пряко с препятстване на възможността му за достъп до образование / самообразоване/, а с установените по делото чрез поисканата от самия ищец комплексна психологично- медицинска експертиза данни, че характерологичните характеристики на затворника не позволяват промяна на режима на изтърпяване на наказанието. Съдът е приел за неотносими към предмета на спора наведените от ищеца нарушения на разпоредбите на чл.41 и чл. 42 от ХОПЕС, тъй като същите не регулират осъществяването на правораздавателна дейност. При извършената от съда служебна проверка за допустимост на обжалваното съдебно решение, вменена му от разпоредбата на чл.218 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира, че решението е недопустимо поради следното: За да се разгледа по същество иск по чл.2в, ал.1,т.1 от ЗОДОВ, е необходимо наличието на три, кумулативно изискуеми предпоставки, а именно: конкретно и точно посочване на конкретни разпоредби от първичното и вторично право на ЕС, които да създават за частноправния субект пряко материални права; тези конкретни разпоредби от правото на ЕС да са нарушени съществено и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между правните актове на националния съд и евентуалното съществено нарушаване на нормите на ЕС. В конкретния случай, настоящият състав на ВАС, трето отделение намира, че, въпреки дадените му от съда с Определение № 1911/09.08.2023г. по делото указания да посочи конкретна правна норма от първичното или вторично право на ЕС, която създава конкретни материални права за частноправни субекти и която Н. Н. твърди, че е нарушена от АС-Пазарджик с постановяване на решението по адм.д. № 537/2022г. по описа на същия съд, ищецът – нито лично, нито чрез процесуалния си представител - е сторил това. Неотстраняването на този недостатък на исковата молба в хода на съдебното производство води до недопустимост на предявения иск по чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, тъй като не може да се очертае спорният предмет, съответно – предметът на защита за ответника. Разпоредбите, които А. сочи за нарушени, съдържат основни правни принципи на правовата държава и са основополагащи за Съюза. Член 6 и чл. 13 ЕКЗПЧОС са сходни с чл. 47 от Хартата. Съгласно чл. 52, пар. 3 ХОПЕС, доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКЗПЧОС, техният смисъл и обхват са същите като дадените в посочената Конвенция. Предявеният иск е квалифициран като такъв с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Твърденията на ищеца са, че ответникът го е увредил, тъй като с постановените съдебни актове е нарушил правото на Европейския съюз (ЕС), а като такова се сочат разпоредби от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС/Конвенцията) и от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС/Хартата) Съгласно чл. 51 от Хартата, задължението на държавите-членки да зачитат основните права, регламентирани в нея, възниква тогава, когато те действат в приложното поле на правото на Съюза. Съгласно чл. 6, пар. 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), основните права, както са гарантирани от ЕКЗПЧОС и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. Отнесени към настоящия случай, тези правила означават, че с вредоносните (както се твърди от А.) съдебни определения, постановилият ги съд е действал в приложното поле на правото на ЕС и го е нарушил. Ищецът е следвало да посочи в исковата си молба конкретните материалноправни разпоредби от правото на ЕС (извън Хартата и Конвенцията), правата по които е искал да защити чрез предприетите от него съдебни производства, но не е успял да го стори, поради постановените определения, с които съдът / по твърдения на ищеца/ го е лишил от достъп до съд. Това означава, че във всички случаи сочените разпоредби от Хартата/Конвенцията следва да се свържат с други материалноправни разпоредби от първичното или вторичното право на ЕС. Това е изискване за редовността на исковата молба по аргумент от чл.127, ал.1, т.4 ГПК, когато с нея е предявен иск с правно основание чл. 203, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Спазването на това изискване е от значение, както за правилната правна квалификация на иска, предявен с исковата молба, което е задължение на съда, така и за организиране на защитата на ответника по спора. В конкретния случай това изискване не е спазено. Твърденията на ищеца за нарушения на разпоредбите на чл.6, чл.13, чл.10 и чл.14 от ЕКЗПЧОС остават извън приложението на правото на ЕС, съответно извън приложното поле на чл.2в, ал.1,т.1 от ЗОДОВ. В ЗОДОВ като специален закон, регламентиращ отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица, не е предвиден друг иск за вреди от нарушаване правата на правните субекти по чл.6 и чл.13 от ЕКПЧОС, извън хипотезите на бавно правосъдие по смисъла на чл.2б от ЗОДОВ, които искове са извън подведомствеността на административните съдилища. Приложното поле на Хартата е определено в чл.51 от същата. Тя се отнася за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, но единствено когато те прилагат правото на Съюза/ЕС/. Хартата не разширява приложното поле на правото на ЕС извън компетенциите му, не създава никакви нови компетенции или задачи за ЕС и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите. По горните съображения, за да се обсъжда нарушението на правото по чл.47 от Хартата, следва по делото да са налице фактически обстоятелства, които да обуславят реална връзка на делото на Административен съд – Пазарджик, от чието решение А. претендира вредите, с правото на ЕС. Такава връзка не се твърди от ищеца и не се установява в процеса. Основното правоотношение, във връзка с което е образувано делото пред АС Пазарджик, не предполага прилагане или изпълнение на правото на ЕС и не разкрива пряка или косвена реална връзка с правовия ред на ЕС. Споменатата в касационната жалба Директива 2011/83 Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП /касаторът не се позовава на конкретен текст/ има за цел постигането на високо равнище на защита на потребителите и принос към правилното функциониране на вътрешния пазар, като сближи някои аспекти на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно договорите, сключени между потребители и търговци. Предвид този предмет, тя е неприложима към основното правоотношение по делото пред АС- Пазарджик. Същото се отнася и за Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията текст от значение за ЕИП, който установява общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните; определя средствата за гарантиране на правото на потребителите на информация и процедурите за предоставяне на информация за храните, като се отчита необходимостта от предоставяне на достатъчна гъвкавост с оглед на бъдещото развитие и новите изисквания относно информацията. АС-Пловдив се е произнесъл по искова молба, чиито нередовности не са отстранени след оставянето й без движение и отправяне на изрични указания до ищеца в 7-дневен срок от съобщението да отстрани констатираните пороци на същата с предупреждение за последиците от неотстраняването им. Въпреки това Н. Н. А. не е посочил от кои правни норми на правото на ЕС, създаващи за него конкретни права, същият претендира вреди. Неотстраняването на нередовностите на исковата молба в посочения от съда срок води до недопустимост на съдебното производство. Произнасянето по същество по недопустима искова молба е основание за обезсилване на съдебното решение. Коя от хипотезите на чл.221, ал.3 от АПК, след обезсилването на съдебното решение, ще приложи ВАС, трето отделение подлежи на диференциация с оглед сочените от ищеца правни норми, от които претендира вредите. Въз основа на изложените по-горе съображения относно цитираните разпоредби на ЕКПЧОС и ХОПЕС и липсата на каквато и да било пряка или косвена връзка на основното правоотношение, предмет на делата на АС-Пазарджик, от правораздавателната дейност по които А. претендира вредите, след обезсилване на съдебното решение, производството по делото следва да бъде прекратено. С оглед изхода на спора, Върховният административен съд не следва да отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Отделно от гореизложеното, искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС със съдържанието на поставените за тълкуване въпроси, е неоснователно по следните съображения: С молбата си вх. № 17921/12.09.2025г., предявена чрез адв.Т.Желязкова, Н. А. е поискал от ВАС в качеството му на последна съдебна инстанция да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следния въпрос: „Разпоредбата на чл.4, §3 от Договора за ЕС и по конкретно материалната предпоставка, обуславяща отговорност на националната държава за нарушаване правото на ЕС – нарушението да е съществено, следва ли да се тълкува в смисъл, проявата на прекомерен формализъм на съдилищата, изразяващ се в особено стриктно тълкуване на процесуалните правила, правни норми на материалния закон и доказателствата по делото, без да се изследва мотивът на страната защо е сезирала съда, може да лиши ищеца от достъп до съд и да предопредели резултата от съдебното производство и, ако представлява нарушение, то следва ли да се квалифицира като „достатъчно съществено нарушение“ по смисъла на чл.2в от ЗОДОВ“. Основните предпоставки за възникване на задължение за отправяне на преюдициално запитване са следните: спорните въпроси по основното дело да имат връзка с правото на ЕС; запитващата юрисдикция да е последна съдебна инстанция по материалното право; повдигнатите въпроси да се отнасят до тълкуване на правото на ЕС; въпросите да са относими към основния спор по делото и да касае реален, а не хипотетичен правен проблем по него;въпросът да не е идентичен с предишно запитване по подобно дело; отговорът да не произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС; да е налице съмнение или неяснота относно значението или смисъла на разпоредбата или акта, чието тълкуване се иска. По делото не са налице факти, които да обуславят реална връзка на делото на Административен съд- Пазарджик с правото на ЕС. Това дело касае отношения на касатора със затворническата администрация във връзка с неговото поведение при изтърпяване на наказанието „доживотен затвор“ и евентуалната замяна на режима на изтърпяване наказанието му „лишаване от свобода“ от „специален“ на „строг“. Такава връзка с правото на ЕС не е обоснована в исковата молба и не се установява в процеса. Основното правоотношение, във връзка с което е образувано делото пред АС Пазарджик, от решението по което А. претендира вреди по чл.2в от ЗОДОВ, не предполага случай на прилагане или изпълнение на правото на ЕС и не разкрива пряка или косвена реална връзка с този правов ред. Поставения в молбата за отправяне на преюдициално запитване до СЕС въпрос е неясен както от правна, така и от езикова гледна точка и не е формулиран като такъв, касаещ тълкуване на правото на ЕС, а като търсещ отговор на въпроси, които българският съд следва да реши в настоящия спор. Поставеният до СЕС въпрос не е съобразен с установената по делото фактическа обстановка. Както се сочи в константната практика на Съда на Европейския съюз, от връзката между втора и трета алинея от член 267 ДФЕС следва, че посочените в трета алинея юрисдикции имат същото право на преценка, както всяка друга вътрешна юрисдикция, да определят дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза, за да им даде възможност да се произнесат с решение. Ето защо тези юрисдикции не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, повдигнат пред тях, ако въпросът е ирелевантен, т.е. ако отговорът му, независимо от това какъв е той, не би могъл по никакъв начин да повлияе решаването на спора. Поставеният от касатора въпрос с искане същият да бъдат отправен като преюдициално запитване до СЕС касае хипотетични, общи или неотносими към спора въпроси. По всички изложени по-горе съображения искането на Н. Н. А. за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да бъде оставено без уважение. По така изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията - докладчик: Намирам, че въпросът дали сочените от ищеца разпоредби на ЕКПЧОС и Хартата на ЕС съставляват елемент от правото на ЕС или не, е въпрос по съществото на спора, а не въпрос по допустимостта на иска по чл.2в, ал.1,т.1 от ЗОДОВ, поради което съдебното решение на АС- Пловдив следва да бъде оставено в сила, а не обезсилено с последващо прекратяване на съдебното производство. Изготвил особеното мнение: / съдия Албена Радославова/