Определение № 1462 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 838/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на З. А., гражданин на Република Турция, против определение № 1704/12.12.2024г., постановено по адм. дело № 572/2024г. по описа на Административне съд- Кърджали, с което на основание чл. 159, т.5 АПК е оставена без разглеждане жалбата й срещу Заповед № 292з-2182/05.10.2023г. на директора на ОДМВР-Кърджали за налагане на принудителна административна мярка "Отнемане на пребиваване на чужденец в Република България". В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответната страна Директор на ОД МВР-Кърджали не взема становище. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема оспорването за просрочено и като такова за недопустимо. Съобщението за издаданата заповед е връчено редовно по реда на чл. 18а, ал.9 и ал.10 АПК и жалбата е подадена след изтичане на срока за обжалване. Определението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е въз основа на всички събрани доказателства и при правилно съобразяване на приложимите материалноправни разпоредби без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на приложените протоколи и докладна записка, подписани от мл. експерт Т. Т. и мл. експерт К. Г. в група "Миграция" ОДМВР-Корджали се установява, че при посещение на посочения в заявлението на жалбоподателката адрес в [населено място] тя не е намерена на адреса, не е намерено лице, което да е съгласно да получи съобщението и е залепено съобщение на видно място на входната врата на жилището и на таблото за уведомления на ОДМВР-Корджали. Тези официални документи, които са съставени надлежно от длъжностни лица, опровергават твърдението на жалбаподотелката, че на адреса се е намирал неин роднина и че не е залепвано съобщение. Обосновано и правилно е прието от административния съд, че е приложим реда по чл. 18а, ал.9 и ал.10 АПК и че съобщението следва да се смята за връчено на 08.11.2023г., откогато тече срокът за обжалване на заповедта. Жалбата е подадена на 26.11.2024г., което е повече от година след изтичане на срока за обжалване. Затова правилно е приета за просрочена и недопустима, поради което е оставена без разглеждане и производството е прекратено на основание чл. 159, т.5 АПК. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,