Определение № 8925 от 17.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8538/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „П. - Чакалов“ ЕООД със седалище гр. Русе, чрез процесуалния му представител адв. Иванова, против определение № 1508 от 28.05.2026г., постановено по адм. дело № 277/2026г. по описа на Административен съд - Русе, с което на основание чл. 159, т. 5 АПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против „мълчалив отказ по заявление № 01 – 860042 от 02.11.2025г., тъй като след издаване на удостоверение за неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) по заявление от 02.11.2025г. не е последвал официален отказ в предвидения от закона 14-дневен срок“ и с което определение производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК във връзка с чл. 236 АПК. Излага съображения, че съдът не отчел, че в случая се оспорва мълчалив отказ, обективиран след издаването на удостоверението за неприемането на проект, като в тази връзка цитираните вече образувани и приключили дела са неотносими. Посочва и че съдът не е съобразил аргументите изложени в определение № 5514 от 21.05.2026г. по адм.д. № 4740/2026г. на ВАС, в което именно е посочено, че не подлежи на оспорване удостоверението за неприемането на представения проект за изменение на КККР, а последвалия и издаден въз основа на неприемането изричен или мълчалив отказ по подаденото заявление. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът началник на СГКК Русе изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение съставът на АС – Русе е приел, че така както е формулирана жалбата и в частност петитума, същата е просрочена. Посочил е, че мълчалив отказ по заявлението от 02.11.2025г. е бил вече оспорен, по което оспорване е постановено определение по адм.д. № 102/2026г. по описа на АС – гр. Русе, като делото е било прекратено и определението за прекратяване не е било оспорено. Приел е, че ако жалбата е била просрочена още към момента на образуване на това дело – 04.02.2026г., то на още по – голямо основание същата е просрочена към момента на образуване на настоящото дело пред него на 07.04.2026г. Приел е и че новирането на оспорването чрез подаването на нова жалба на 02.04.2026г. не променя крайния извод за просрочено обжалване на мълчаливия отказ по заявление вх. № 01 – 860042 от 02.11.2025г. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 5 АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Видно от петитума на жалбата, с която е сезиран съдът в него е поискано да бъде отменен мълчаливият отказ на началника на служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Русе след издаване на удостоверение за неприемане на проект за изменение на КККР № 25 – 28510 от 02.02.2026г. Т.е. оспорен е мълчалив отказ, който е формиран след издаването на удостоверението за неприемане на проекта на жалбоподателя от 02.02.2026г., което удостоверение е издадено по заявлението от 02.11.2025г. Съгласно чл. 56, ал. 11, т. 1 от Наредба № 02 – 20 – 5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, СГКК издава отказ за извършване на поисканото изменение, когато при регистрирано заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, когато се установи, че има издадено удостоверение за неприет проект. В случая удостоверението за неприемането на проекта е оспореното, като жалбата е оставена без разглеждане с определение от състав на АС – Русе, оставено в сила с определение № 5514 от 21.05.2026г. по адм.д. № 4740/2026г. на ВАС. Както е посочено в това определение на ВАС, на което се е позовал и първоинстанционния съд, в този случай издаденото удостоверение за неприемане на проекта е акт по чл. 21, ал. 5 АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а окончателния акт, който подлежи на съдебен контрол е издаденият въз основа на удостоверението за неприемането на проект, изричен или мълчалив отказ да бъде одобрено исканото изменение на КККР. В настоящия случай безспорно се установява, че е издадено удостоверение за неприемане на проект за изменение на КККР № 25 – 28510 от 02.02.2026г., като жалбоподателя оспорва именно формираният след издаването на това удостоверение мълчалив отказ – петитума на жалбата е ясен е недвусмислен. Предвид цитираната по – горе разпоредба на чл. 56, ал. 11, т. 1 от Наредба № 02 – 20 – 5 от 15.12.2026г. от момента на издаването на удостоверението за неприемане на проекта започва да тече 14 дневния срок на началника на СКГГ – Русе да се произнесе с окончателен акт – изричен или мълчалив. В случая началника на СГКК – Русе в този срок няма произнасяне, като срокът за произнасянето му е изтекъл на 16.02.2026г., който ден е бил понеделник – работен и непразничен ден. От тази дата е започнал да тече двумесечния срок по чл. 149, ал. 2 АПК /в актуалната й редакция от ДВ бр. 63/2025т. в сила от 03.09.2025г./ за оспорване на формирания мълчалив отказ, който изтича на 16.04.2026г. В случая жалбата, по която е образувано делото, е подадена на 02.04.2024г. през системата за сигурно електронно връчване, а именно преди изтичане на срока за оспорване на мълчаливия отказ. Съответно жалбата е подадена в срок, а извода на съда в обратна насока е неправилен. Предвид изложеното оспореното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствевните действия. По претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,