Решение № 8098 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1671/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на УБМАЛ „Дева Мария“ЕООД със седалище в гр.Бургас, чрез адв. Кокаларова, срещу Решение №9924 от 12.11.2025 г., поправено с Решение №11354 от 18.12.2025г., постановени по адм. дело №1276/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на болничното заведение срещу Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание №РД-25-2228/20.06.2025г. на директор РЗОК – Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира разноски. Ответникът – директор РЗОК – Бургас, не взема становище по така депозираната касационна жаба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на болничното заведение срещу издадената от касационния жалбоподател писмена покана, първостепенният съд е приел, че органът не е допуснал нарушения на съществени процесуални правила и точно е приложил материалния закон, касателно лечение по клинична пътека №50.1 по отношение на ЗОЛ по ИЗ №13793 и ЗОЛ по ИЗ №13990. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Не е спорно, че между УБМАЛ „Дева Мария“ЕООД и НЗОК е бил сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури №020903/ 24.10.2023г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ по описаните в договора клинични пътеки по Приложение №17 "Клинични пътеки" на Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2023-2025 г. Със Заповед № РД-25-222/12.02.2025 г. на директор на РЗОК – Бургас, на основание чл.20 ал.1,т.2 и чл.72, ал. 2 от ЗЗО, е наредено извършването на тематична проверка на УМБАЛ „Дева Мария“ЕООД. За резултатите от извършената проверка е бил съставен и Протокол №322 от 28.02.2025г., съдържащ фактическите констатации на проверяващите лица, установили общо два случая на извършени нарушения на действащия НРД за МД, за което последващо е била издадена и оспорената тук писмена покана. С касационната жалба защитата на болничното заведение излага доводи, че първостепенният съд е извел погрешни изводи, резултат на неправилно прилагане на закона, а освен това счита съдебното решение и за недопустимо. По направените с жалбата конкретни оплаквания. Решението е допустимо. Видно е, че с Решение №11354 от 18.12.2025г. първостепенният съд е поправил допуснатата очевидна фактическа грешка в съдебния са акт от 12.11.2025г., тъй като в мотивите е посочена правилно писмената покана, а в диспозитива е вписано, че се отхвърля жалбата срещу заповед за налагане на санкции под същия номер. Или това възражение е неоснователно. По същество на правния спор, то по пункт 2.4 и 2.5 по Протокола от 28.02.2025г. са вменени нарушения, касаещи неизпълнение въведеното с договор № РД-НС-01-2-1 от 20.02.2024 г. за изменение и допълнение на НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023 – 2025 г. (ДВ, бр. 77 от 2023 г.), изискване, касаещо Приложение №17 „Клинични пътеки“, като по отношение КП №50.1 са въведени уточнения, свързани с максималния болничен престой, който е до 10 дни, като в случаите на необходимост от продължаване на престоя на пациента над 4 дни, лечебното заведение е задължено да уведоми веднага съответната РЗОК. Касае се за два идентични случая по отчетена КП №50.1, като ЗОЛ по ИЗ №13793 е било хоспитализирано на дата 29.08.2024г. и изписано на дата 10.09.2024г., а ЗОЛ по ИЗ №13990 е прието на дата 02.09.2024г. и изписано на дата 10.09.2024г. И в двата случая е надхвърлен четиридневния престой, като липсват данни лечебното заведение да е извършило уведомяване на РЗОК – Бургас. При това положение очевидно е, че е налице пълно неизпълнението на това задължение от страна на болничното заведение, тъй като при двата случая се е изисквало незабавно уведомяване, след като пациентите е нямало да бъдат изписани при завършване на минималния болничен престой от четири дни. Изискването за уведомяване „веднага“, означава незабавно. Посоченото правило е въведено в раздел „Изисквания“ на самата клинична пътека, след това, касаещо завършеността и. В този смисъл неизпълнението на същото представлява нарушение на изискванията за завършване на самата пътека, респ. неизпълнението на това задължение е основание да се приеме, че получените в резултат на това несъобразяване суми подлежат на възстановяване, тъй като са получени от болницата без основание. Същата не се е съобразила с това конкретно изискване, което обективно е препятствало възможността на касата да извърши текущ, непосредствен контрол върху изпълнението на ДЛА по съответната клинична пътека, респ. за основателността на извършените и заплатени средства за престоя след четвъртия ден на хоспитализацията. Дали съответната РЗОК ще се възползва от това право, след уведомяване, е без значение, за реализиране отговорността на лечебното заведение за неизпълнение на дължимото поведение по изпълняваната от него клинична пътека. В този смисъл неоснователно се поддържа с касационната жалба тезата, че несъобразяването с това конкретно изискване няма за последица санкционирането на касатора или възникване на задължение той да върне получените в резултат на това суми, поради продължилия над четири дни болничен престой. Според касационния съд в случая и след като с НРД за МД е въведено това допълнително изискване, то е част от задължителните стъпки, които водят до завършване на конкретната клинична пътека, наред с изпълнение на ДЛА, обосноваващи извод за заплащане на болничния престой и след четвъртия ден. Несъобразяването на лечебното заведение с това правило обосновава извод за неспазване на изискванията, заложени в самата пътека, респ. за липса на всички кумулативни предпоставки за изплащане на разходите на изпълнителя след определения момент. В случая болницата не е изпълнила това изискване, поради което с основание от административният орган е приел, че получените суми за престоя на двете ЗОЛ след четвъртия ден са платени недължимо и подлежат на връщане. Това обосновава и извода на настоящия състав на касационната инстанция за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице сочените в нея отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение