Определение № 5068 от 06.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3237/2024 г.

Производството е по чл. 123 ГПК. С определение №32620 от 12.08.2024 г. по гр.д. № 43905/2024 г. на Софийския районен съд се иска от ВКС да се произнесе по подадената от „Топлофикация София“ ЕАД молба „становище“ с вх. № 253412 от 06.08.2024 г. за определяне на компетентен съд за разглеждането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 236364 от 18.07.2024 г. В определението си съдът е приел, че съгласно чл. 9, ал. 3 (ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) заявленията за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на заявленията по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, но към момента този ред не се прилага, тъй като в ЕИСС не е изграден модул за такова разпределение. Посоченото създава трудности за определяне на компетентния съд /налице е обективната невъзможност за разпределянето им съгласно чл. 35 и чл. 36 ПАС/, доколкото според чл. 411, ал. 1 ГПК, заявлението се разглежда от съда, определен от тази система. Неразпределянето на делата централизирано, съгласно чл. 411, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 9, ал. 3 от ЗСВ, според състава на Софийския районен съд, води до разпределяне по отменения закон на образуваните след 01.07.2024 г. дела (чл. 411, ал. 1 ГПК, доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.), вместо по сега действащия такъв (чл. 411, ал. 1 ГПК, ДВ бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.), а оттам и до разглеждане на заявленията от некомпетентен съд. Счита, че определянето на компетентен съд от Върховния касационен съд по реда на чл. 123 ГПК е единствения възможен процесуален инструмент за преодоляване на възникналата ситуация. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното: По аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК съдът има задължение да вземе предвид относимите към направеното искане факти, настъпили след предявяването му. В конкретния случай с § 2 от ЗИДГПК (обн. ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г.) е изменена нормата на § 25 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 11 от 2023 г.), като думите „1 юли 2024 г.“ са заменени с „1 юли 2025 г.“ и в § 4, т. 1 е изрично посочено, че така направеното изменение е в сила от 01.07.2024 г. С оглед посоченото действащата към настоящия момент разпоредба на чл. 411, ал. 1 ГПК е тази в редакцията ѝ от ДВ, бр. 100 от 2019 г., според която местно компетентен да се произнесе по заявлението е районният съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. След изменението новото правило за централизирано разпределение на заявленията по чл. 410 и чл. 417 ГПК ще влезе в сила от следващата година, поради което не е налице липсваща в процесуалния закон нормативна уредба за определяне на компетентния съд в заповедното производство. Видно от приложената справка, и настоящият и постоянният адрес на длъжника са в София, поради което компетентен да се произнесе по подаденото заявление е Софийският районен съд. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение