Определение № 7161 от 26.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6807/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на областния управител на Област - София срещу определение № 19169/04.06.2025 г., постановено по адм.д. 5769/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, необосновано, не защитава държавния интерес и би могло да причини значителни и труднопоправими вреди, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът В. К. С. оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Не претендира разноски. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 19169/04.06.2025 г., постановено по адм.д. 5769/2025 г. по описа на АССГ по искане на В. К. С. е спряно предварителното изпълнение на Заповед № ДС-20-5/26.03.2025 г. на областния управител на Област-София. Съдът е разгледал искането като подадено по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК и е обсъдил доколко твърдените от В. С. вреди са противопоставими на необходимостта от предварително изпълнение на оспорената заповед. В резултат от този анализ е аргументиран извод, че не е наложително освобождаването на държавното жилище, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, както и не създава опасност от осуетяване или сериозно затрудняване на изпълнението на административния акт, а изземваното жилище се обитава от настаненото лице и пребиваващо с него малолетно дете, на които предварителното изпълнение би причинило сериозни проблеми и вреди, свързани с лишаването им от жилище. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно чл. 80, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС) оспорването не спира действието на заповедите за изземване на държавен имот, освен ако съдът не разпореди друго. Според чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая АССГ неправилно е обсъждал липсата на данни относно наложителността от предварително изпълнение на заповедта на областния управител, защото то е допуснато по силата на закона, респективно законодателят общо и абстрактно е приел, че за този вид актове се налага предварително изпълнение. Решаващият съд не е съобразил и изискването изпълнението да е възможно да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства. В случая подобни нови обстоятелства не са твърдяни и не са доказани по делото. Твърдението, че апартаментът се обитава от малолетно дете е факт, за който не се твърди, че е настъпил след издаване на заповедта, за да се определя като ново обстоятелство и от тази гледна точка не е отговаря на изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК. В конкретния случай изрично трябва да бъде посочено, че дори този твърдян факт не е подкрепен с представените с искането на В. С. доказателства. От представения акт за раждане не се установява роднинска връзка на малолетното дете с В. С., за който е представено удостоверение за настоящ адрес, съвпадащ с адреса на изземваното жилище, но подобно удостоверение за малолетното дете не се намира в кориците на делото. Следователно и по аргумент от чл. 126, ал. 1 от Семейния кодекс, според който родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно, по делото липсват данни, че малолетното дете пребивава или се налага да пребивава в изземваното жилище. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за спиране действието на оспорената пред АССГ заповед доколкото не са доказани нови обстоятелства, които да установяват вероятност от причиняване на значителна или труднопоправима вреда на оспорващия от предварителното изпълнение. Затрудненията, който В. С. описва, че ще претърпи са последица от издадената заповед, а не от нейното предварително изпълнение, което е допустимо да бъде спряно само в определените в чл. 166, ал. 4 във връзка с чл. 2 от АПК основания, които в случая не са налице. Доводите в отговора на частната жалба, свързани със законосъобразността на подлежащата на предварително изпълнение заповед са извън предмета на настоящото производство, а подлежат на проверка в спора по същество. Като е достигнал до противоположен правен извод АССГ е постановил неправилно, необосновано и незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а вместо него на основание чл. 235 от АПК да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлено искането на В. С.. При липсата на претенции за разноски и с оглед характера на производството, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд,