Решение № 15067 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6402/2019 г.

Решение № 15067 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6402/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби от Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП и от Л. Якимова, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 862 от 16.04.2019 г., постановено по адм. дело № 2129 от 2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Директорът на Дирекция "ОДОП"- Пловдив обжалва горепосочения съдебен акт в частта, с която чрез изменение е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р- 16001617006090-091-001 от 4.04.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП- Пловдив относно установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014 г. за разликата над 16 150.70 лв. и за 2015 г. – над 393.07 лв., ведно с прилежащите лихви за забава, както и относно определените задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ за 2015 г. съответно за разликата над 54.85 лв., 34.28 лв. и 21.43 лв., ведно със съответните лихви за забава. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд необосновано е кредитирал вариант втори от заключението по проведената ССчЕ, в което при изследване на паричния поток на ревизираното лице са признати като приходи получен заем от Л. Кръшкова и сума в размер на 41 228. 46 лв., предоставена от "Валдимекс" ООД. Сочи, че липсват доказателства за предаването на спорните суми, както и за получаване на сума в размер на 45 000 лв. от съпруга на ревизираната. Намира, че решаващият състав е допуснал грешка при определяне на осигурителните вноски за 2015 г., като в подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и иска отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Л. Якимова, чрез пълномощник, обжалва визираното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата й относно установените с РА задължения за ЗОО за 2014 и 2015 г. Поддържа, че в атакуваната му част, първоинстанционното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че съдът е изложил противоречиви мотиви, като от една страна е приел, че върху данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК не се дължат осигурителни вноски, а от друга е игнорирал липсата на доказателства, че доходите са от осъществявана трудова дейност. В подкрепа на тезата си, че дължимостта на осигурителните вноски е обвързана с упражняването на трудова дейност развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част, отмяна на съответната част от РА и присъждане на осъществените в касационното производство разноски. В качеството си на ответник всяка от страните оспорва като неоснователна съответната касационна жалба и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд –Пловдив е обосноваността и законосъобразността на РА № Р- 16001617006090-091-001 от 4.04.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП- Пловдив, потвърден с Решение № 355/21.06.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, с който за Л. Якимова са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2014 и 2015 г., както и ЗОО за 2014 и 2015 г., ведно със съответните лихви за забава. За да достигне до извод за частична основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Установеността му е обоснована с извършената съпоставка на получените от лицето през ревизираните периоди доходи и направените разходи, въз основа на която е прието, че превишението на разходваните над получените средства за 2014 г. възлиза на 356 714.45 лв., а за 2015 г. – на 43 361.95 лв. За последният данъчен период органите по приходите са извършили компенсация на недостига на ревизираната с излишъка на съпруга й в размер на ЗЗ 192.68 лв. След съобразяване на относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК, ревизиращите са определили данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК и годишни данъчни основи за облагане по ЗДДФЛ в размер на 358 338.21 лв. за 2014 г. и 17 541.06 лв. за 2015 г., въз основа на които са установили дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 34 928.41 лв. за 2014 г. и 745.96 лв. за 2015 г., ведно със съответните лихви за забава. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, по която е изготвено основно и допълнително заключение. Съдът е кредитирал като обективно и компетентно даден вариант втори от допълнителното заключение на експерта, изготвен при нулево начално салдо към 1.01.2014 г., включване в приходната част за 2014 г. на получен от Л. Кръшкова заем в размер на 58 400 лв. и на получена от "Валдимекс" ООД сума в размер на 41 228.46 лв. При тези параметри превишението на разходваните над получените от лицето доходи за 2014 г. е определено на сумата от 168 937.49 лв. След приспадане на внесените и дължими ЗОВ експертът е изчислил данъчна основа в размер на 161 507.90 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 16 150.70 лв. За 2015 г. превишението на разходите над приходите на лицето възлиза на 5 413.77 лв., формиращо облагаем доход в размер на 3 930.77 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ – 393.07 лв. За да приеме, че ревизираното лице е получило спорните суми през 2014 г. първоинстанционният съд е съобразил, че Л. Кръшкова е представила пред органите по приходите нотариално заверена декларация за предаване на предоставената в заем сума, както и, че същата й е върната с банков превод. Счел е, че издадените от "Валдимекс" ООД разходни касови ордери от 2014 г., осчетоводяването на същите и превеждането на получената сума от ревизираната по сметка на Кръшкова мотивират извод, че сумата от 41 228.46 лв. е предоставена на Л. Якимова и следва да се включи в приходната част на паричния поток. Относно установените с РА за 2014 г. ЗОВ решаващият състав е отчел, че размерите по кредитирания вариант от допълнителното заключение на вещото лице по ССчЕ са по- високи от тези, определени от приходните органи. Съобразявайки забраната за влошаване на положението на жалбоподателя и на основание чл. 124а ДОПК, съдът е приел, че с РА точно са установени дължимите за 2014 г. ЗОВ. За 2015 г., след редуциране на внесените от ревизираната ЗОВ, АС – Пловдив е счел, че върху облагаем доход в размер на 428.55 лв. дължимите ЗОВ са в размер на общо 110.56 лв., ведно със съответните лихви за забава. Настоящият касационен състав намира, че в обжалваните му части първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП": Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че сумата от 58 400 лв. е получена от ревизираната през 2014 г. в заем от Л. Кръшкова. При взаимно подкрепящи се договор за заем, нотариално заверена декларация от заемодателката, писмени обяснения от ревизираната и връщане на сумата по банков път през същия данъчен период, правилно решаващият състав е приел, че тази сума следва да се отрази не само в разходната, но и в приходната част на паричния поток за 2014 г. Същевременно, моментът на представянето на РКО, издадени от "Валдимекс" ООД сам по себе си не може да се формира заключение за антидатирането на тези документи. След проверка в счетоводството на дружеството, вещото лице по ССчЕ е установило, че според съответната хронологична месечна ведомост те са надлежно осчетоводени, което, наред с констатираната разполагаемост със сумата от ревизираната и последващото й превеждане по банков път на Л. Кръшкова, мотивира извода, че дружеството е предало на Л. Якимова сумата от 41 228.46 лв. Несподелима и противоречаща на констатациите в РД е тезата на касатора, че незаконосъобразно решаващият състав е включил в приходната част на паричния поток за 2015 г. сумата от 45 000 лв., получена от съпруга на ревизираната. Съгласно заключението на експерта по ССчЕ, констатираният недостиг на ревизираната е намален не със сумата от 45 000 лв., а с ЗЗ 192.68 лв., представляващи компенсация с разполагаеми средства на съпруга. Тази сума е отчетена като приход и от ревизиращите при определянето на установения недостиг на разходвани средства за 2015 г., с оглед на което и предвид забраната за влошаване на положението на жалбоподателя правилно е отчетена от първоинстанционния съд при преценката за точното определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК. В съответствие със събраните доказателства и дължимата оценка по чл. 202 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК решаващият състав обосновано е кредитирал вариант втори от допълнителното заключението на вещото лице, в резултат на което точно е определил облагаемите данъчни основи за 2014 и 2015 г. и дължимият въз основа на тях данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, ведно със следващите се лихви за забава. Същият извод следва и относно сочения от касатора размер на ДОО за 2015 г. В съответствие с изричната констатация в РД вещото лице правилно е отразило размера на осигурителния доход, върху който ревиризираната е декларирала и внесла ЗОВ, а от там и размера на допълнително дължимите ЗОО за 2015 г. Като е съобразил същите и за разликата над тях е отменил РА, първоинстанционинят съд е постановил правилно в тази му части решение, което следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Л. Якимова: Неоснователни са доводите на касатора, че след като облаганите доходи са с неустановен произход, то те не са осигурителни. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК препраща към чл. 122 - 124 ДОПК "съответно", поради което особеностите на препращащата норма следва да се приспособят към прилаганата норма. Това в частност сочи, че за целите на задължителното обществено осигуряване, до доказване на противното, укритият облагаем доход следва да се приеме, че е от трудова или приравнена на нея от КСО дейност и формира осигурителен доход в размерите, определени с приложимите материални закони. В съответствие с тях първоинстанционният съд е приел, че за 2014 г. с РА правилно са установени размерите на дължимите ДОО, ДЗПО и ЗОО и съответните лихви за забава при отчитане на разликата между максималния осигурителен праг за 2014 г. и осигурителния доход, върху който задълженото лице е внесло осигурителни вноски. При същият подход и в унисон със заключението на експерта, законосъобразно са определени дължимите ЗОВ за 2015 г. и следващите се лихва за забава. Като е отхвърлил жалбата срещу РА до посочените размери, АС - Пловдив е постановил правилно решение, което в тази му част следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността и на двете касационни жалби не следва да се присъждат разноски на никоя от страните. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение