Определение № 130 от 05.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4166/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. А. Т. С. иска да бъде изменено определение № 60839 /20.12.2021 г. по делото в частта за разноските, т.к. съдът е приел, че той не претендира разноски и следователно такива не следва да му бъдат присъждани, въпреки, че е претендирал такива с отговора на касационната жалба, за което е надлежно приложен и договор за правна помощ с хонорар в размер на 1 500 лева – напълно заплатен. Насрещната страна Б. С. Ж. е получила препис от молбата на А. Т. С. на 16.03.2022 г. чрез процесуалния си представител, видно от приложеното съобщение, но не е изразила становище по нея в едноседмичния срок за отговор. Производството по делото е образувано по касационна жалба на Б. С. Ж. срещу въззивно решение. Настоящият съдебен състав е постановил определение № 60839 /20.12.2021 г. по делото, с което не е допуснал касационното обжалване на въззивното решение. По разноските настоящият състав е приел, че с оглед изхода на делото, жалбоподателката (Б. Ж.) няма право на разноски, а насрещната страна (А. С.) не претендира разноски и следователно такива не следва да бъдат присъждани. Настоящият съдебен състав намира, че молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в преклузивния срок по чл.248,ал.1 ГПК и е основателна: Констатацията на настоящия състав на съда, че А. С. не е поискал да му бъдат присъдени разноски, е необоснована. Действително, както твърди А. С., накрая на неговия отговор на касационната жалба и непосредствено преди описа на приложенията (л.15, подреден като л.188 по касационното дело) се съдържа искане за присъждане на разноски и адвокатски хонорар. Като последни две приложения на отговора на касационната жалба са представени пълномощно (л.265 по касационното дело) и отделно от него договор за правна защита и съдействие (л.264 по касационното дело), в който е отразено уговарянето и заплащането на възнаграждение в размер на 1 500 лева. Настоящият състав не установи по делото да е приложен списък на разноски, нито други доказателства за направени разноски в касационното производство. Следователно искането за присъждане на разноски е направено своевременно и е доказано за сумата 1 500 лева, а настоящият състав е пропуснал да се произнесе по него и да го уважи, поради което искането за допълване на определението е основателно и следва да бъде уважено. Водим от изложеното и на основание чл.248, ал.3 ГПК съдът