Определение № 345 от 25.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3457/2019 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение, подадена от А. В. И., по отношение на решение №187/27.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 147/2018 г. от състав на Окръжен съд – Плевен. Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор. С влязлото в сила решение е отменено първоинстанционното решение, постановено по делото и е постановено ново, с което е уважен предявения иск, до посочените в решението размери. В молбата за отмяна на влязло в сила решение се твърди, че следва да се съберат доказателства за наличието на ново обстоятелство, както и да се изиска ново писмено доказателство. С молбата не се представя ново писмено доказателство, а се прави процесуално искове за събиране, изискване на такова от страна на ответника по молбата. Ново обстоятелство по смисъла на чл.303, т.1 ГПК е обстоятелство, което не е било известно на страната към момента на решаване на делото, като в конкретния случай страната твърди, че е задал въпрос на вещото лице във връзка именно с твърдяното ново обстоятелство при първоинстанционното разглеждане на спора, те. Следва да се направи извод, че към този момент страната, на първо място е знаела за съществуването на това обстоятелство, както и че е разполагала с процесуалната възможност да събере доказателства за него, както и да направи доказателственото искане относно събирането на писменото доказателство, обективиращо посоченото в молбата обстоятелство, искане, което се прави с молбата за отмяна на влязлото в сила решение. С молбата за отмяна на влязло в сила решение, основаваща се на разпоредбата на чл.303, т.1 ГПК, страната е длъжна да представи новото доказателство, на което основава искането си, като непредставянето на новото писмено доказателство, води до недопустимост на производството. В това производство е допустимо да се събират доказателства, но във връзка с представеното от страната ново доказателство, не и да се събират доказателства за наличието на такова. На следващо място, дори и да се приеме, че е налице обстоятелство, което е от значение за правилното решаване на спора, то това обстоятелство не е открито от страната след решаване на делото, видно от твърденията на самия молител в молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Предвид изложеното, ВКС приема, че новото обстоятелство не е новооткрито по смисъла на чл.303, т.1 ГПК, както и че доколкото не се представя ново писмено доказателство, молбата за отмяна на влязло в сила решение е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по молбата следва да се присъдят направените за това производство разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 1410 лева. Водим от горното, състав на ВКС