Решение № 3307 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6971/2025 г.
ВАСТрето отделение24.03.2026 г.докладчик Чавдар Димитров
Диспозитив
ОТМЕНЯ Определение №19444/06.06.2025г., постановено по адм. дело № 11780/2024г. по описа на Административен съд – София-град и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ Решение № 16199 от 13.05.2025г., постановено по адм. дело № 11780/2024 г. по описа на Административен съд – София-град в частта му за разноските, като: ОСЪЖДА Столична Община да заплати на Н. Й. М. съдебни разноски в размер на още 511,30 (петстотин и единадесет евро) и 30 е.ц. за първата инстанция. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16199 от 13.05.2025г., постановено по адм. дело № 11780/2024 г. по описа на Административен съд – София-град в останалата му част. ОСЪЖДА Столична Община да заплати на Н. Й. М., сума в размер на 511,30 (петстотин и единадесет евро) и 30 е.ц., представляваща сторени пред касационната инстанция съдебно-деловодни разноски. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Кмета на Район Витоша при Столична Община, чрез процесуален представител, срещу решение № 16199 от 13.05.2025г., постановено по адм. дело № 11780/2024 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отменен мълчалив отказ на същия орган да извърши две еднакви административни услуги, заявени с отделни заявления и касаещи издаване на Удостоверение за наличие или липса на акт за общинска или държавна собственост за поземлен имот с [идентификатор], находящ се в гр. София, [жк], [улица], подадено от Н. Й. М. и преписката по тях е върната на административния орган за извършването им в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК, в изпълнение на дадените указания по приложението на закона. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Моли атакуваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. По делото е депозирана и частна жалба от ответната страна в главното производство – Н. Й. М. срещу Определение № 19444 от 06.06.2025г., постановено по същото първоинстанционно дело. С оспореното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на Н. Й. М. за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Ответникът по касационната жалба – Н. Й. М., чрез процесуален представител в писмен отговор излага становище за неоснователност на същата. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Претендира разноски. Кметът на Район Витоша при Столична Община не изразява становище по частната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и не изразява становище по частната жалба за допълване на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АдмС – София-град е отменил два мълчаливи отказа на кмета на Район Витоша при община Столична за извършване на административна услуга, изразяваща се в издаване на Удостоверение за наличие или липса на акт за общинска или държавна собственост за поземлен имот с [идентификатор], находящ се в гр. София, [жк], [улица] по Заявление вх. № РВТ-24-ГР94-3821/01.11.2024г. и Заявление вх. № РВТ-24-ГР94-4396/13.12.2024г. при район Витоша, подадени от ответника М. и преписката е върната на административния орган за извършване на административните услуги в 7-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. За да достигне до този правен резултат, административният съд е приел, че искането с което е сезиран кметът на Район Витоша при Столична община, подадено от Н. Й. М., е за извършване на административна услуга, изразяваща се в издаване на удостоверение, като формален документ за наличие или липса на акт за общинска или държавна собственост за поземлен имот с [идентификатор], находящ се в гр. София, [жк], [улица]. Заявлението е било приложено като част от административната преписка, а по-късно към делото е присъединено и адм.д. № 3377/2025г. с преценка на изпращащия съд, че делата са между едни и същи страни и имат връзка помежду си. В хода на производството по събиране на доказателства пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ответния орган е посочил, че е налице извършване на заявената услуга, поради което е заявил претенция за прекратяване на производството по делото, поради липса на оспорения предмет – мълчалив отказ. Обяснено е било, че е издадено в полза на жалбоподателя Удостоверение с рег. № РВТ24-МД94-62-
/14.01.2025г. С оспореното решение Съдът е приел, че мълчаливият отказ за извършване на административна услуга, не съвпада по предмет с този на издаденото и посочено от самия орган удостоверение. Приел е, че издаденото удостоверение касае административна услуга, заявена във връзка с производство по чл.587 ГПК, чието съдържание се изразява в надлежна заверка на обстоятелства, сред които и наличието на данни или претенции от страна на съответната община върху правото на собственост на съответния имот. В тази връзка е отграничил услугата по издаденото удостоверение /заверка/ спрямо тази, чийто мълчалив отказ разглежда, като е приел, че последната се развива по реда на чл.62, ал.4 ЗОС, като е отбелязал, че самата норма предвижда всеки, т.е. ирелевантно дали притежава или не правен интерес, да може да иска справка от актовите книги за публична собственост, предвид публичния им характер. След преценка на доказателствената съвкупност съдебният състав намира, че оспореното Решение е валидно, допустимо и правилно. Мотивите за това са следните:
Административният съд е приел административната преписка и се е произнесъл на база наличните в преписката доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните по съществото на спора, и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
По съществото си заявената услуга представлява искане за обективиране на волеизявление за издаване на официален свидетелстващ документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Такъв е предметът и на заявление рег. № РБТ24-МД94-62/16.07.2024 г., депозирано от същия заявител. Въпреки това, двата заявени документа касаят две различни административни производства. В тази връзка правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че целта на производството по заявление рег. № РБТ24-МД94-62/16.07.2024 г. по чл. 587 ГПК е различна, доколкото касае удостоверяване на обстоятелства, сред които и процесните, но наред с други (посочване на свидетели например за провеждане на нотариалното производство) и представлява междинен етап от процедурата по снабдяване на едно лице с титул за собственост. За разлика от нея, заявеното по спорния предмет касае производство по чл.62, ал.4, вр. ал.2 ЗОС и Наредбата на съответната община по чл.8, ал.2 ЗОС. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредба за общинската собственост, регистрите с актовете за общинска собственост са публични, а заинтересованите лица имат право на свободен достъп до данните в тях, освен ако данните не представляват класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) – чл. 34, ал. 1 от Наредбата. Според ал.2 на същата норма, службите "Общинска собственост" са длъжни да дават справки по актовете за общинска собственост при поискване. Отправените от страна на Н. М. искания по спорното производство се ограничават единствено до извършването на справка по актовите книги за имотите – общинска собственост и касае издаването на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост за конкретен имот.
По тази причина, при преценка на съдържанието на представеното като издадено удостоверение с рег. № РВТ24-МД94-62-
/14.01.2025г. съдът намира, че то не може да бъде кредитирано като идентично със заявеното със Заявление вх. № РВТ-24-ГР94-3821/01.11.2024г. и Заявление вх. № РВТ-24-ГР94-4396/13.12.2024г. искане, поради което не е основание за прекратяване на разглежданото производство. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Що се касае до частната жалба на М., същата се основава на твърдението, че с двете отделни заявления е било поискано извършването на две отделни услуги, чийто мълчалив отказ е бил оспорен поотделно в две отделни съдебни производства и съответно производствата са били обединени по преценка на съда, заради наличието на връзка помежду им. Сочи се, че доколкото е различен предметът им, то е следвало при удовлетворяване и на двете искания, да са били присъдени и двата, заплатени на адвоката хонорара. Съображенията, изложени в частната жалба са правилни. Касае се за две отделни производства, всяко едно предявено на отделно фактическо основание в отделно време и с отделно заявление. Присъединяването на по-късно образуваното производство към по-ранното такова е процесуална възможност, а не задължение. Същата често бива прилагана в полза на повече от една от страните в производството, доколкото цели да обезпечи бързина, пълнота на доказателствените средства, безпротиворечив съдебен резултат и др. Това действие не променя обстоятелството, че се касае за две отделни услуги. Размерът на всяко от адвокатските възнаграждения е съобразен с размера на отделния предмет. Същият е съобразен с предвидения в Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа минимум, поради което искането за допълване на решението в частта за разноските е следвало да бъде уважено. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лева. Същите съобразно разпоредбата на чл.12 от Закона за Въвеждане на еврото в Република България, следва да бъдат превалутирани, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, а закръгляването се извърши по реда на чл.13 от същия нормативен акт. В този случай равностойността на 1000,00 лева в евро възлиза на 511,30 (петстотин и единадесет евро) и 30 е.ц.
Цитирани разпоредби
11- чл. 587 ГПК
- чл. 34, ал. 1
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 57, ал. 2 АПК
- чл. 62, ал. 4 ЗОС
- чл. 8, ал. 2 ЗОС
- чл. 12
- чл. 13
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2
- чл. 62, ал. 4