Определение № 690 от 02.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 372/2014 г.

Постъпила е молба от адв. М. Т. като пълномощник на Д. П. Р. и П. Х. Р. и двамата от [населено място], с която се иска допълване на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №248 от 26.03.2014г. по ч. т.д.372/14г., като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски. Молбата е основателна. Ответниците по молбата- Ю. Б. „АД- [населено място] и [фирма] – [населено място] са на становище, че молбата е процесуално недопустима, неоснователна, както и е направено възражение за прекомерност на направените разноски. Молбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. В тази насока, неоснователно е общо изразеното разбиране на ответниците за подаване на молбата извън срока по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като определението постановено от ВКС, чието допълване се иска е обжалваемо, а по делото няма данни за връчване съобщения до ответниците по касация – настоящи молители, получаването, на което определя и началния момент на срока за обжалване, който е и срок за искането за допълване на определението в частта му за разноските. Следователно, срокът се счита спазен или подадената молба е допустима. С определения № 248 от 26.03.2014г. и №566 от 09.07.2014г. по т.д. 372/14г. на ВКС, І т.о. е оставена без разглеждане касационната жалба на „Ю. Б.”-АД – [населено място] и [фирма] – [населено място] против определение №3007 от 28.11.2013г. по ч.гр.д. 2205/13г. на Бургаски окръжен съд. Молителят, чрез процесуалния си представител е направил своевременно искане за присъждане на направените пред касационния съд разноски с подаден отговор на подадените касационни жалби,които са с идентично съдържание. Разноските са били удостоверени чрез представеният договор за правна защита в който изрично е указано, че сумата от 300лв.е заплатена в брой и съставлява адвокатски хонорар за изготвяне на отговор на частните касационни жалби по делото и процесуално представителство на молителите пред ВКС, като е представено и пълномощно, удостоверяващо процесуалните парва на адв. Т.. При тези фактически данни следва да се приеме, че са налице основанията визирани в чл.78,ал.4 ГПК, поради което молбата е основателна и заплатената сума от 300лв. следва да бъде присъдена. Възражението на ответниците за прекомерност на претендираната сума освен, че е немотивирано е и неоснователно, с оглед установените минимални адвокатски възнаграждения с Наредба№1/04г. По тези съображения и на основание чл.248, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение