Решение № 8491 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10640/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. А. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Т. Трифонов от Адвокатска колегия-София, против решение № 21917 от 25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1254/2025 г. на Административен съд – София - град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Административен съд – София - град е правилно и не страда от пороци, водещи до отмяната му. Настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Х. А. А., роден на [дата на раждане], гражданин на Сирия, против решение № 13188 / 17.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. С него поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ на Х. А. А. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, като същевременно са изпълнени материалните и процесуалните правила по издаването му. Административният съд е приел, че в разглеждания случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е отчел, че самият заявител е посочил в интервюто, че не е бил преследван в Сирия поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Причините, поради които Х. А. А. е напуснал Сирия се основават най-вече на това, че в страната няма нормални условия за живот. По тези съображения съдът е приел, че искането за закрила в тази част правилно е отхвърлено. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като е приел, че от страна на жалбоподателя няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9 ЗУБ. Не се твърди и в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Изхождайки от бежанската история на Х. А. А. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки с вх. № МД-02-160 от 14.03.2025 г., МД-02-194 от 03.04.2025 г. и вх. № МД-02-262 от 19.05.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Съдът е посочил, че за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Съдът е отчел, че самият жалбоподател заявява, че същия не е имал проблеми в страната си на произход, като изрично сочи, че не е заплашван и не е имал проблеми с властите. След преценка на ситуацията в държавата по произход, фактите, свързани с личното положение на Х. А. А. и тълкуването на Съда на Европейския съюз по дело № С-465 от 2007 г. спървоинстанционния съд обуславя извод, че не се установяват предпоставките на закона за предоставяне на статут. Подчертано е също, че Х. А. А. не попада в някоя уязвима група, като държавен служител или представител на предишната власт, за да съществува основателен страх от преследване при завръщането му в Сирия. От изявленията на жалбоподателя е видно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Съдът е отчел, че видно от изявленията на Х. А. А. неговата майка продължава да живее в Сирия, като лично той не е ставал свидетел на въоръжени сблъсъци или насилие. Съдът е формирал извод, че желанието на чужденеца е било преди всичко да стигне до Европа, като проблемите, за които споменава са чисто финансови, поради което се касае за икономически причини за напускане на страната на произход, което обаче е извън приложното поле на ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд и съгласно чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК препраща към тях. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Правилно Административен съд - София – град, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Х. А. А.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Х. А. А. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Именно в тази връзка са и основните възражения, направени от касатора, които с оглед бежанската история и актуална информация относно Сирия, се преценят за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от Х. А. А. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административен съд – София – град е обсъдил данните, дадени със справки с вх. № ЦУ-1841 /23.08.2024 г., вх. № ЦУ-1852 /27.08.2024 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ-МС, на които се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него със справки с вх. № МД-02-160 от 14.03.2025 г., МД-02-194 от 03.04.2025 г. и вх. № МД-02-262 от 19.05.2025 г., като е направил правилен извод, че за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него, както и че част от семейството му продължава да живее в Сирия. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Предвид горното за Х. А. А. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Следва да се добави и че Х. А. А. доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София – град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение