Определение № 5085 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 2204/02.04.2026 г. по в.гр. д. № 9229/2025 г. на ГС - София, с което е уважен иск,предявен по реда на чл. 124, ал.1 ГПК. Жалбоподателят - „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на основания за допускане на касационното обжалване и за неправилност и незаконосъобразност на постановеното въззивно решение. Ответникът в касационното производство- К. И., чрез процесуалния си представител, е представила писмено становище, в което се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е приел за установено, че К. И. К. не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата в размер на 5139, 31 лв., представляваща 1/2 от начислените суми по фактура № [№]/24.08.2022 г. на стойност от 5 848,28 лв. и фактура № [№]/21.10.2022 г. на стойност от 4 355,60 лв. по клиентски № [№] за обект, находящ се в [населено място], [улица]. Въззивният съд е приел за установено, а и между страните не се спори, че ищцата е наследник по закон на И. К. К., който е починал на 01.06.2022 г. и е наследен от двете си дъщери И. И. К. и К. И. К.. Съдът е посочил, че в електропреносното предприятие на името на наследодателя на ищцата И. К. К. е записан абонатен № [№], както и че служители на ответното дружество са извършили проверки на 19.08.2022 г. и на 17.10.2022 г. на същия, като са направени корекции за допълнително дължими суми незаплатена електрическа енергия за периодите 20.05.2022 г. - 19.08.2022 г. и 20.08.2022 г. – 17.10.2022 г., но е прието, че не може да се направи извод, че в рамките на посочените периоди от време наследодателят на ищцата И. К. К., съответно наследниците са били собственици респективно ползватели на процесния електроснабден имот. Въззивният съд е приел, че от представените по делото нотариални актове се установява, че към момента на извършване на проверките наследодателят на ищцата не е бил собственик на придобития с договора за замяна през 2006 година обект и с който по-късно той се е разпоредил преди периодите, за които има неплатена енергия. Въззивният съд е изтъкнал, че по делото при това не е установена идентичност с обекта, който е бил проверяван от служителите на ответното дружество, за който е установено неправомерно въздействие върху електрическото табло и уреда за търговско измерване. Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелката Н. К., която е посочила, че в двора, в който се намира таблото, има и къща, която е отделен обект от самото заведение, по отношение на което са начислени оспорените коригирани количества електрическа енергия. При така установените обстоятелства по делото съдът е уважил предявения отрицателен установителен иск. В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане въпросите: изисква ли се във случай на намеса в измервателната система, а именно чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ, лицето, по отношение на което възниква право на оператора на мрежата да извърши корекция на сметката да е собственик на проверявания обект, качеството „битов клиент" по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ обвързано ли е с качеството на собственик или носител на ограничено вешно право на ползване върху електроснабдения имот, в случай че качеството „битов клиент" по смисъла на § 1. т. 2а от ДР на ЗЕ е обвързано с качеството на собственик или носител на ограничено вещно право на ползване на електроснабдения имот, то когато право на собственост върху електроснабдения имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическата енергия за битови нужди следва ли да дължи нейната цена за периода след изгубване на собствеността, в случаите, в конто дружеството не е уведомено за съответните промени, за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, като посочи на кои се доверява и на кои не, както и необсъждането на релавантни за делото доказателства и факти представлява ли съществено прецесуално нарушение. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Позовават се на практика на ВКС по поставените за разглеждане въпроси. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не селедва да се допуска по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по формулирания процесуално - правен въпрос, които е относим към правомощията на въззивния съд. Въззивният съд е постановил решението си при съобразяване с практиката на ВКС изискваща да постави на самостоятелна оценка и да обсъди в пълнота обстоятелства от значение за, тъй като спазването на процесуалните правила уредени в чл. 12, чл. 235 ГПК е гаранция за постановяване на законосъобразен съдебен акт. Въззивният съд е обсъдил всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните, като е посочил върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и е изложил собствени мотиви, в какъвто смисъл се е произнесъл и ВКС в своята трайна, включително и посочената от жалбоподателя. В нея е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, съдът се е произнесъл по основателността на исковете и правилността на първоинстанционното решение като е формирал вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в двете инстанции, с което е изпълнил задължението си съгласно закона и непротиворечивата по въпроса съдебна практика. Касационното обжалване не следва да се допуска и по материално правните въпроси относими към преценката кой е длъжник по договор за доставка и продажба на електрическа енергия.В казуалната практика на ВКС, обективирана и в решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. на III - г. о., се приема, че със задължителните разяснения в в ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС се посочва, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, както и ползвател на договорно основание и доставчика на топлинна енергия. Спорното правоотношение по настоящото дело (лихвоносното вземане по издадената заповед за изпълнение) също намира правната си уредба в Закона за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди. ЗЕ регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ ), а купувач – крайният клиент ( чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ ). Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР ; на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени битови нужди", а друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот. След прехвърлянето на собствеността длъжник по вземането е новият собственик на имот, като е без значение, дали новият собственик на електроснабдения имот е "битов клиент" или "небитов клиент" по смисъла на чл. 1, т. 2а, респ. на т. 33а от ДР на ЗЕ. Чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ и двете дефинитивни разпоредби го сочат като длъжник по вземането. В случая не е налице отклонение от посочената практика на ВКС, доколкото по делото е установено, че към извършените проверки наследодателят на ищцата не е бил собственик на проверявания обект. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по жалба следва да се присъдят разноски в размер на 800 евро направени за процесуално представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът