Определение № 412 от 30.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Пловдивския апелативен съд от 02.06.2011 г. по гр.д. № 469/2011, с което е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд от 07.03.2011 г. по гр.д. № 1405/2010, с което е установен произхода от бащата, предоставено е упражняването на родителските права от майката и е определена издръжка за детето. Недоволен от решението е касаторът Н. М. Г., представляван от адв. Ст. Ш. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността съдът да приеме за установени факти при наличието на противоречиви доказателства за тях, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата Х. Ф. К., представлявана от адв. П. А. я оспорва, като счита, че въззиното решение е по същество правилно и касационното му обжалване не следва да бъде допуснато. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че първите два иска са неценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е имал интимна връзка с ищцата във вероятния период на зачеване на детето, като медицинските изследвания не го изключват като баща. Обратното изследването по КЕЛЛ го сочи като баща с вероятност над 99%. От раждането на детето грижи за него е полагала майката и с оглед доходите на страните (231,16 лева месечно на майката и 488,08 лева месечно на бащата) и нуждата на детето от издръжка (150 лева месечно) бащата следва да предоставя 100 лева месечно, а майката – останалите 50 лева, като е отчетено и обстоятелството, че тя ще полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и като прецени способността на свидетелите да възприемат вярно фактите и готовността им да възпроизведат пред съда точно впечатленията си, както и компетентността на вещите лица, да посочи кои факти приема за установени и кои не. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение