Определение № 3225 от 20.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1410/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Т. Ц., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Д-р К. Ц. - ИППДП“ срещу определение № 826 от 20.02.2025 г. по описа на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 1819/2024 г., с което е върната на К. Т. Ц., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Д-р К. Ц. - ИППДП“ частна жалба вх. № 1048/20.01.2025 г. срещу определение № 3289/27.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1819/2024 г. по описа на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Жалбоподателят адресира частната жалба до председателя на ВКС, до председателя на Гражданска колегия на ВКС с искане да бъде образувано тълкувателно дело. Не излага оплаквания във връзка със законосъобразността на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че чрез куриер на 17.01.2025 г. К. Т. Ц. е подал до Върховен касационен съд документ, озаглавен „частна жалба“ /вх. № 1048/ 20.01.2025 г./, в петитума на който е формулирал искане за отмяна на определение от 27.06.2024 г. Съставът на ВКС е посочил, че това определение е влязло в сила на 22.07.2024 г., поради което е направил извод, че подадената частна жалба е просрочена и като такава следва да бъде върната на подателя й К. Т. Ц. на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Както се посочи по-горе, в частната жалба не са наведени никакви оплаквания по предмета на обжалване. Независимо от това, предвид обхвата на проверката, осъществявана от настоящия състав на ВКС по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК (пълен въззив) – за валидност, допустимост и изцяло за правилност (без ограничения само до въведените в жалба оплаквания – виж разясненията в ТР № 6/2017 г., обявено на 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС), настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото настоящият съдебен състав приема за установено, че на 27.06.2024 г. предходният състав на ВКС е постановил определение № 3289, с което е върнал частна жалба вх. № 10772/20.06.2024 г. на К. Т. Ц., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Д-р К. Ц. - ИППДП“, подадена срещу определение № 2495 от 22.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1819/2024г. по описа на ВКС, IV ГО като просрочена. Препис от това определение е бил връчен на жалбоподателя на 14.07.2024 г. На 20.01.2025 г. е постъпила частна жалба срещу него /вх. № 1048 при служба „Регистратура“ на ВКС/, подадена чрез куриер на 17.01.2025 г. Срокът за обжалване на определението обаче е изтекъл на 22.07.2024 г. /понеделник/ - присъствен ден. Поради това същото като необжалвано в рамките на този срок е влязло в сила. Подадената частна жалба на 17.01.2025 г. се явява просрочена /подадена след изтичането на срока за обжалване/ и като такава следва да бъде върната на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Като е достигнал до същия правен извод, предходният състав на ВКС е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Поради изложеното частната жалба се явява неоснователна. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение