Решение № 13696 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4426/2011 г.

Решение № 13696 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4426/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Емилия Илчева Кемалова и Стефан Ангелов Кемалов от гр. Пловдив срещу решение № 119/28.01.2011 г., постановено по адм. дело № 668/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд, ХIII състав, с което са отхвърлени жалбите им, както следва: тази на Емилия Кемалова срещу РА № 240900671/12.01.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 141/05.03.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно установените дължими суми за 2004 г. за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 4 043.13 лв. и лихви за забава в размер на 2 545.69 лв., както и за 2007 г. за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 5577.51 лв. ведно с лихвите от 1265.98 лв.; тази на Стефан Ангелов Кемалов срещу РА № 240900672 от 12.01.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 139/05.03.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно установените дължими суми за 2004 г. за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 4 043.13 лв. и лихви за забава в размер на 2 545.69 лв., Оплакванията на касаторите срещу обжалваното решение са подробно мотивирани и могат да се обособят в две групи - неправилно прилагане на материалния закон и нормите на ДОПК относно приложението на чл. 122 и съществени нарушения на съдопроизводствените правила предвид обсъждането и кредитирането на представените писмени и гласни доказателства. Твърди се нарушение на чл. 124, ал. 1 ДОПК, както и че фактическата обстановка по делото е изяснена и тя сочи, че родителите и роднините на двамата касатори са им предоставяли парични дарения на стойност 30 000 лв., формирана от отделни дарения, които са били в размери от 200 - 300 лв. до 2 000 лв. Според тезата на касаторите, сумите от даренията представляват реално дарени и получени парични средства, които са били използвани като източник на разходи на съпрузите Кемалови за потребление и придобиване на семейни имущества през текущата 2006 г. и през следващата 2007 г. В подкрепа на така поддържаната теза се сочи, че именно на организираните през 2006 г. две тържества- по повод десет годишнината от брака на ревизираните лица и по повод рождения ден на дъщеря им родителите и роднините на последните са направили подаръци във вид на парични суми в духа на ромските традиции, нрави и култура. Подробни оплаквания са развити и срещу изводите на съда за законосъобразност на констатациите на органите по приходите във връзка с печалбите от Еврофутбол. по тези и други, подробно развити оплаквания, развити в касационната жалба, се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионните актове. Прави се и евентуално искане за изменение на ревизионните актове съобразно заключението на първоначалната и допълнителната счетоводна експертиза. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В първоинстанционното производство на основание чл. 213 ГПК са обединени за съвместно разглеждане жалбите на Стефан и Емилия Кемалови, чиито ревизионни актове съдържат идентични по съществото си констатации и еднакви задължения при съобразяване с разпоредбата на чл. 19 СК (отм.), респ. чл. 22 от сега действащия Семеен кодекс. ревизиите по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ на двамата жалбоподатели обхващат периодите от 01.01.2004 г. до 31.12.2007 г. Те са повторни и по отношение на двамата във връзка с решения № 384/08.06.2009 г. и № 385/08.06.2009 г. на Директора на дирекция "ОУИ"- Пловдив. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 240900671 от 12.01.2010 г., издаден на Емилия Кемалова и РА № 240900672/12.01.2010 г., издаден на Стефан Кемалов, и двата на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърдени в обжалваната част от директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. Същите са издадени в резултат на осъществени ревизии на двете лица по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за ревизиран период 1.01.2004 г. -31.12.2007 г. по повод облагане по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. Съдът е фокусирал спорния въпрос върху обстоятелството реализирали ли са жалбоподателите през процесния ревизиран период 2004 г. - 2007 г. облагаем доход по смисъла на ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ в размер на 13 432.31 лв. ведно с лихвите за всеки от тях, който не е деклариран в подадена годишна данъчна декларация за периода по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК. съдът е достигнал до извод за законосъобразност на извода на органите по приходите, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, тъй като действително са налице данни за укрит (недеклариран) доход за процесния период по смисъла на чл. 10, т. 18 и чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 12 от ЗДДФЛ, който е следвало да бъде деклариран в подадена ГДД за периода, и съответно е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, като липсват документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. Съдът не е споделил тезата на ревизираните лица, че придобитите средства са в резултат на дарения от приятели и роднини. Така, за недоказано е прието твърдението, че сумата 20 000 лв., получена през 2001 г. като дарение от бабата и майката на Стефан Кемалов, в действителност е реално получена от него, както и сумите, получени като подаръци през 2006 г. по повод годишнина от сватбата и рожден ден на дъщерята на жалбоподателите, са реално постъпили в патримониума на семейство Кемалови. Съдът е разгледал доводите, поддържани от жалбоподателите в светлината на фактите, че по делото не са налице доказателства за организиране и заплащане на семейните тържества, предвид твърдяната тяхна мащабност, като данни в тази насока се съдържат единствено в разпита на родителите на Кемалов, но техните свидетелски показания са преценени като заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК. Като недоказано е възприето от съда и постъпването на суми от печалби от игри в Еврофутбол, реализирани от Стефан Кемалов. В този контекст съдът е анализирал обстоятелството, че сумата 31 893.27 лв., изплатена като печалби от Еврофутбол, е приета като доказан приход, но твърдяните други суми като получени печалби, в размери отделно под 2000 лв. не са признати от ревизията. съдът е счел, че законосъобразно последните суми не са били взети предвид, тъй като липсват каквито и да било доказателства, че тези печалби касаят именно ревизираното лице. По-нататък съдът е анализирал Правилата за провеждане на игрите със залагания върху резултати от спортни състезания, организирани от "Еврофутбол" ООД, както и свидетелските показания на Христо Христов, букмейкър към Еврофутбол. Посочил е, че жалбоподателят не е доказал твърдяните печалби съобразно изискванията на цитираните правила, а свидетелските показания на Христов е анализирал като твърде общи, без никаква конкретика досежно размера на печелените суми, поради което при излагането им доминира субективната преценка, а не възприятие, основано на определени доказуеми обективни факти. В обобщение, за да отхвърли жалбите срещу ревизионните актове, първоинстанционният съд е приел, че в хода на оспорването не са опровергани констатациите на ревизията за неустановен произход на декларирани приходи и липсват документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, от което е извел извод за законосъобразност на акта. Решението е правилно. В настоящия случай ревизията, приключила с издаването на обжалваните пред съда РА, е извършена по особения ред, предвиден в чл. 122, ал. 1 ДОПК. Според ревизиращите органи, за да се премине към този ред, е прието наличие на обстоятелства по т. 2 на тази разпоредба, а именно налице е укрит доход за процесните отчетни периоди, който е следвало да бъде деклариран в подаване ГДД за периода, като е прието, че е налице и хипотезата на т. 7, тъй като липсват документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. До определяне на данъчната основа по този ред се е стигнало, тъй като данъчнозадълженото лице не е подавало данъчни декларации по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. През ревизираните периоди Стефан Кемалов е декларирал доходи в качеството си на ЕТ, подлежащи на облагане с окончателен годишен патентен данък, не е подавал декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ и по чл. 50 ЗДДФЛ (за 2007 г.), и не е декларирал други източници на доходи. Същевременно той е извършвал разходи, които за ревизираните финансови години надвишават доходите, като при определянето на получените приходи и извършените разходи органът по приходите е съобразил факта, че те са осъществени в режим на съпружеска имуществена общност между Емилия и Стефан Кемалови. Така, в режим на СИО са закупувани и продавани недвижими имоти в различни населени места и моторни превозни средства. За да обоснове съответствието между получените и изразходените парични средства, Кемалови са поддържали твърдението за получени дарения от различни физически лица- техни близки и роднини. Анализирайки релевантните към разглежданата част от спора доказателства, включително тези, събрани в рамките на съдебното производство, съдът е достигнал до изводи, аналогични на тези, направени от органите по приходите, които се явяват обосновани и в съответствие с материалния закон. Поради това, че ревизията е по реда на чл. 122 ДОПК при особени случаи, съгласно правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Тази презумпция е оборима и доказателствената тежест се носи от ревизираното лице, като в случая Кемалови не са представили убедителни доказателства за произхода на средствата и съответно, не може да се приеме, че с тях е оборена констатацията на ревизиращите органи относно наличието на обстоятелства по т. 2 и т. 7 на чл. 122, ал. 1 ДОПК. Правилно административният съд е достигнал извода, че жалбоподателите не е ангажирали необходимата пълнота от доказателства, които да обосноват извода за истинност на поддържаното твърдение за произхода на спорните суми. Съвкупната преценка на приобщените доказателства налага извода, че фактическите констатации на приходните органи са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на приложимия материален закон. Съдът е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, като обосновано не е кредитирал изслушаните свидетелски показания на майката и бащата на жалбоподателката, съобразявайки тяхната заинтересованост и тяхната неподкрепеност от останалия доказателствен материал. Правилно съдът е преценил, че при липсата на каквито и да било други доказателства в подкрепа на данните, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели относно произхода на парите, не може да се счете, че суми от порядъка на 20 000 лв. за 2001 г. и 30 000 и 50 000 лв. за 2006 г. са реално постъпили в патримониума на семейството. Аргумент в подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че към момента на евентуалното получаване на парите през 2001 г. върху тази сума е следвало да се заплати данък при получаване на имущество при дарение, чието заплащане би било достатъчно доказателство за реалното дарение на горепосочената сума. Тезата, че с видео запис може да бъде действително установено реалното предаване на сумите, както твърдят касаторите, се преценява от настоящия състав като несъстоятелна. Основателно е отбелязана също така от съда липсата на данни по делото, че дарителите са разполагали със суми от порядъка на дарените. Този извод не се променя от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като с него е направена рекапитулация на установените приходи и разходи през процесните периоди, но същата е неотносима към установените в хода на ревизионното производство факти. и обстоятелства. Съдът подробно е обсъдил всички доводи на ревизираните лица, релевантни към горепосочения аспект от спора и им е отговорил с обосновани мотиви, поради което и твърдението, че мотивите на административния съд са вътрешно противоречиви, взаимно изключващи се и логически несъвместими не може да бъде споделено. Обоснован е и изводът на административния съд за липса на доказателства за действително получаване на печалби от Еврофутбол в размер на 28 500 лв. за 2004 г., на 13 500 лв. за 2005 г. и на 1 106 лв. за 2007 г. Стефан Кемалов е поддържал в хода на ревизионното и съдебното производство, че е получил суми от Еврофутбол, за доказване на което е представил 552 бр. оригинални фиша от Еврофутбол на стойност и за годините, посочени по-горе. Правилно съдът е преценил, че показанията на разпитания по делото свидетел Христо Костадинов Христов, букмейкър в Еврофутбол, кореспондират с тезата, поддържана от жалбоподателите относно участието на Кемалов в игрите на Еврофутбол, но е счел, че това обстоятелство е недостатъчно, за да бъде прието, че действително са реализирани твърдяните печалби. Настоящият състав намира, че действително така събраните гласни доказателства очертават само най- общата рамка за участието на Кемалов в залозите на Еврофутбол. дори и да се приеме за несъмнено такова едно участие в играта, недоказан остава размера на твърдяните спечелени суми. Всъщност, особено съществено е обстоятелството, че свидетелят не е установявал представените фишове да са осребрявани в пункта, където той упражнява дейността. Съдът правилно е анализирал разпоредбите на Правила за провеждане на игрите със залагания върху резултати от спортни състезания, организирани от "Еврофутбол" ООД и е обосновал извод, че за изплащане на печалби се представя оригиналната квитанция за потвърждение на залог, която не съдържа име на участник и и по своята правна същност представлява ценна книга на приносител. Притежаването на такива квитанции от жалбоподателя не се установява по делото. Правилно при така установените данни съдът е приел, че не е доказано твърдението за изплатени печалби от Еврофутбол за 2004 г., 2005 г. и 2007 г. Решението на първоинстанционният съд не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение