Решение № 69 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 646/2009 г.

Решение № 69 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 646/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 81 от 16.11.2007 г. по гр. д. № 652/2005 г. на К. районен съд, оставено в сила с решение № 1* от 13.1.2008 г. на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Д. А., Ц. Д. и Н. Д. срещу О. гр. К. за собствеността на парцели IХ-129 и VIII- 138 в кв. 146а по плана на К. от 1997 г. Решението на въззивния съд е обжалвано от ищците и с определение № 778/27.07.2009 г. жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът по делото е за бивш земеделски имот- нива, записана по разписния лист като собственост на Д. и Г. Д., като ищците са наследници на Д. Д. Установено е по делото, че имотът е включен в регулацията на населеното място през 1966 г. и е отреден за обществено мероприятие. Има данни за проведено отчуждително производство по реда на ЗТСУ в лицето на АПК, записан като тогавашен собственик на имота. Мероприятието не е проведено и сега имотът е актуван като общинска собственост. От своя страна ищците са се снабдили през 1994 г. с нотариален акт по обстоятелствена проверка като собственици на основание наследство и давностно владение и твърдят, че винаги са владяли имота. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че ищците се позовават на давност, но не са могли да станат собственици на това основание, тъй като съгласно чл. 86 ЗС давност срещу ТКЗС, а след отчуждаването и срещу държавата, не е могла да тече. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, намира че решението е постановено в противоречие с постоянната практика на ВКС, която е в смисъл, че възстановяването на земеделските земи става по реда на ЗСПЗЗ, включително и когато земеделският имот впоследствие е включен в регулационния план на населеното място. За имоти, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ правоимащите не могат да се позовават на придобивна давност, а следва да се легитимират с решение на поземлената комисия, която единствено може да издаде титул за собственост. В случая ищците са представили такова решение, но въззивният съд неправилно е приел, че правното основание на иска е друго, а именно придобиване на имота по наследство и давностно владение, въпреки че дадената от ищеца правна квалификация не го е обвързвала. Освен това делото е останало неизяснено относно обстоятелствата, дали в този район земите се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ, има ли издадени решения за възстановяване и довършена ли е процедурата по преписка вх. № 1* от 22.04.1992 г. и представеното решение № 31 от 13.01.1992 г. /с неизяснено противоречие защо решението е с по-ранна дата от заявлението/ на П. комисия гр. К., с което се възстановява правото на собственост на Д. и Г. Д. на нива от 3 дка в местността "Б", но без да са посочени старите реални граници, в които се извършва възстановяването. Въпроси в тази насока не са били поставени и на назначената по делото съдебно- техническа експертиза. Въззивният съд неоправдано е придал решаващо значение на обстоятелството, че има преписка за отчуждаване на имота, в която като собственик е посочен АПК "Х", тъй като тези данни не променят статута на имота като бивша земеделска земя, както и че възстановяването му следва да се извърши по реда на ЗСПЗЗ, независимо на кого е бил предоставен за ползване след включването му в регулационния план и отреждането за обществено мероприятие. Във връзка с издирване на приложимия материален закон въззивният съд не е обсъдил дали разглежданата хипотеза не се обхваща от случаите, уредени в чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, според който се възстановява собствеността и върху тези земеделски земи, които са били предоставени на трети лица, стига ЗСПЗЗ да не ги завари застроени - чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ или да не е налице някое друго от предвидените в закона изключения, като не е съобразил и разясненията по приложението на закона, дадени в ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, I г. о. намира, че решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане и за изясняване на въпросите във връзка с приложението на ЗСПЗЗ, включително и чрез допълнителна задача на вещото лице за проверка относно статута на имота и процеса на възстановяване на бившите земеделски земи. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение