Решение № 8508 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4456/2015 г.

Решение № 8508 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4456/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от: 1. Никола Иванов Иванов от гр. Стара Загора, чрез адв. Пазвански и 2. директора на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, срещу решение № 364/23.02.2015 г. по адм. д. № 684/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С доводи за неправилност и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК се претендира отмяна на решението както следва: 1. в отхвърлителната му жалбата част-от Никола Иванов Иванов и 2. в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 241302212 от 22.08.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, и. р. м. Хасково, потвърден с решение № 125/3.02.2014 г. на и. д. директора на дирекция "ОДОП", / частта за вноски за ДОО за 2008 г. - 3 731.25 лв. и лихви - 1 608.09 лв.; за 2010 г. - 1 608.09 лв. и лихви - 654.61 лв.; както и вноски за ЗО за 2008 г. - 1 017.61 лв. и лихви - 462.19 лв. и за 2010 г. - 804.04 лв. и лихви - 191.28 лв. - от директора на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика"-Пловдив. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Никола Иванов и предлага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, а касационната жалба на счита за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни стран, а разгледани по същество - неоснователни, по следните съображения: По жалбата на Никола Иванов Иванов. С решението, в обжалваната му част, е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Ревизионен акт № 241302212 от 22.08.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, и. р. м. Хасково, потвърден с решение № 125/3.02.2014 г. на и. д. директора на дирекция "ОДОП", в частта, с която на Иванов са определени допълнително задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ /чл. 35 от ЗОДФЛ/ за данъчни периоди 2008 г., 2010 г. и 2011 г. Прието е за безспорно установено наличието на основанията за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Описани са подробно констатациите по РД и РА и събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като са изложени изрични мотиви за некредитиране на част от доказателствата. В тази връзка не са приети гласните доказателства /показанията на св. Ивелина Иванова/, с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК - свидетелката е дъщеря на жалбоподателя и соченото от нея обстоятелство за наличен сейф, освен, че е общо, не установява, че са съхранявани именно парични средства за ревизирания период. По отношение на непризнатите суми, предоставени под формата на заем от заемодателя "Jenifer limited" по 4 бр. договори за 2008 г., както и на тези, предоставени през 2011 г. от три физическите лица и осъдителните решения на ОС - Стара Загора, в полза на тези лица е прието, че доколкото се касае за реални договори, то не е доказан факта на предаването на паричните средства и наличието на възникнали конкретни облигационни отношения. Изложени са подробни мотиви и за липсата на последици от осъдителните решения, периодични плащания на суми по договорите за заем и договорена лихва, които безспорни доказателства, разгледани в тяхната съвкупност сочат на симулативност. Заключението на вещото лице досежно началното салдо също не е кредитирано, като некореспондиращо на писмените доказателства. Решаващия правен извод на административният съд е, че констатации на органа по приходите по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК не са оборени от задълженото лице, поради което жалбата срещу оспорения ревизионен акт, в тази му част е неоснователна. Решението, в отхвърлителната му жалбата част е правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. При отделяне на спорното от безспорното първоинстанционният съд правилно е приел, че основаният спорен въпрос е относно наличието на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, което да обоснове провеждането на ревизията по особения ред. Основния довод в тази насока, за притежавана към началото на 1.01.2006 г. сума от 186 809,30 лв., съхранявани кеш, правилно е възприет за неоснователен, тъй като сумата от продажба на недвижим имот е осчетоводена като приход на ЕТ "Никола Иванов-Живел Н", а за останалата част вещото лице е работило по документи /сметки, мемориални ордери и оборотна ведомост/ на ЕТ и то такива, които не са представени в ревизионното производство, не са представени и по делото. /обяснение на вещото лице в о. с. з. от 9.09.2014 г./. Освен това е допуснато смесване на паричните потоци на ревизираното лице Иванов и на ЕТ "Никола Иванов-Живел Н". При преценката на свидетелските показания /св. Ивелина Иванова/, съдът правилно е съобразил разпоредбата на чл. 172 от ГПК, приложима в настоящето производство по силата на § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 от АПК, която задължава съда при преценка на показанията на определена категория лица, вкл. роднини, те да бъдат преценени с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид тяхната възможна заинтересованост. Освен това от това гласно доказателство не се установява категорично наличието на парични средства и съхранението им в посочения сейф именно за ревизирания период. Във връзка с горните установявания е и безспорното обстоятелство, че сумите, за които се твърди, че са били налични, не са декларирани от Иванов. От друга страна посочването на част от получените като заеми суми и подписани договори едва в съдебното производство поражда основателно съмнение, както правилно и подробно е обосновал съдът, че се цели да се обслужи защитната теза на ревизираното лице, че не е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ, тъй като обект на ревизията е физическото лице Иванов, а проверките извършени на ЕТ "Никола Иванов-Живел Н", "Дезинтергратор" АД, "Римска баня" ООД и "Римска баня II" ООД са досежно самоосигуряването на лицето, получаване на доходи от трудово правоотношение, притежаване на поименни акции и внасяне на конкретно описаните суми. Предвид изложеното и тъй като решаващия правен извод на административният съд за наличие на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е законосъобразен, решението в обжалваната от Иванов част следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика"-Пловдив при ЦУ на НАП. Решението се обжалва, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 241302212 от 22.08.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, и. р. м. Хасково, потвърден с решение № 125/3.02.2014 г. на и. д. директора на дирекция "ОДОП", за вноски за ДОО за 2008 г. - 3 731.25 лв. и лихви - 1 608.09 лв.; за 2010 г. - 1 608.09 лв. и лихви - 654.61 лв.; и вноски за ЗО за 2008 г. - 1 017.61 лв. и лихви - 462.19 лв. и за 2010 г. - 804.04 лв. и лихви - 191.28 лв. За да приеме незаконосъобразност в тази част, съдът се е позовал за материалноправния характер на разпоредбата на чл. 124а ДОПК и действието й "за напред". Този извод е обоснован, а решението в тази част-законосъобразно и следва да се остави в сила. Нормата на чл. 124а ДОПК, която е визирана като правно основание за определяне на вноските за ДОО и ЗО е в сила от 15.02.2011 г., като липсва преходна разпоредба, която да й придава изрично обратно действие. Предвид това РА, в частта за определените суми и лихви за ДОО и ЗО по реда на чл. 124а, във вр. с чл. 122, ал. 2 от ДОПК за 2008 г. и 2010 г. се явява незаконосъобразен, както и решението на и. д. директора на дирекция "ОДОП". С оглед изхода на делото разноски за настоящата инстанция не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,