Определение № 536 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 919/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалва се определение № 38/12.01.2023 г. по ч.гр.д. № 39/2023 г., с което друг състав на Върховния касационен съд оставя без разглеждане частната жалба на А. В. А. срещу определение № 50777/01.11.2022 г. по гр.д. № 1324/2022 г. за недопускане до касационно обжалване на решение № 30/08.01.2022 г. по гр.д. № 2799/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив. Настоящият състав на Върховния касационен съд също приема, че частната жалба срещу определението по чл. 288 ГПК е с недопустим предмет. Съображенията са следните: Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ГПК, на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които друг състав на Върховния касационен съд е преградил по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото. С него Върховният касационен съд се произнася по същество във фазата по селектиране на касационната жалба. В случая, определението по чл. 288 ГПК е осъществило условието по чл. 296, т. 3 ГПК за влизане в сила на въззивното решение. Следователно не попада в хипотеза по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Гражданският процесуален кодекс не предвижда определението по чл. 288 ГПК да се обжалва. Изключена е и хипотезата по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Правилното определение на предходния състав следва да бъде потвърдено. При тези мотиви, съдът