Определение № 232 от 28.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1895/2019 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2, вр.чл.407 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Прокуратурата на РБългария против разпореждане на съдия от Пловдивски апелативен съд, за издаване на изпълнителен лист от 13.03.2019г. по в.гр.д.№ 682/2017г. на ПАС. Счита същото за незаконосъобразно, постановено в нарушение на чл.405 ал.1 изр.1,вр.чл.404 ал.1 т.1 ГПК, поради което иска да бъде отменено. Прилага касационна жалба и определение № 56 от 17.01.2019г.по гр.д.№ 2682/2018г. на ІV г.о. на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване на въззивния акт по в.гр.д.№ 682/2017г. на ПАС. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от А. П. М., чрез процесуалния представител адвокат М., с който се оспорват нейната основателност. Счита, че производството е висящо само в частта досежно обезщетението за неимуществени вреди, не и за имуществени, във връзка с които е издаденият изпълнителен лист. Отделно счита, че нормата на чл.404 ал.1 т.1 изр.2 ГПК допуска издаването на изпълнителен лист в процесната хипотеза и че подаването на жалба не спира изпълнението. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: С обжалваното разпореждане е уважено искане за издаване на изпълнителен лист. Същият е издаден на 13.03.2019г., в полза на А. П. М. срещу Прокуратурата за сумите от 4 600лв. и от 1 770лв., обезщетения за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2015г. и сумата 317.66лв., разноски, въз основа на постановено от въззивния съд решение по в.гр.д.№ 682/2017г. на ПАС. Видно от определение № 56 от 17.01.2019г.по гр.д.№ 2682/2018г. на ІV г.о. на ВКС, посоченото въззивно решение не е влязло в сила, като – въз основа на подадени две касационни жалби, от всяка една от страните по делото, е допуснато касационно обжалване на целия акт /в определението за допускане изрично не е посочено да са изключения някои от неговите части /. Не се спори, че делото е обявено за решаване на 8.04.2019г. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за неправилен. Съгласно чл.404 т.1 ГПК - на принудително изпълнение подлежат всички влезли в сила решения и определения на съдилищата, както и невлезлите в сила осъдителните решения на въззивните съдилища. С нормата на чл.243 ал.2 ГПК е създадено изключение на това правило - не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл.5 ал.1 ЗЛЗ. Когато с въззивното решение е осъдена Прокуратурата на Република България, имаща статут на държавно учреждение, изпълнение на невлязлото в сила решение не се допуска/вж. в този смисъл определения № 180 от 17.04.2018г. по ч.гр.д.№ 1356/2018г. на ІV г.о., № 137 от 27.03.2018г. по ч.гр.д.№ 715/2018г.на ІІІ г.о./ Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение