Определение № 2101 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1326/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 60, ал. 10 от АПК. Образувано е по частна жалба на „ПР Консулт Груп“ ЕООД, чрез адв. К. Иванова като процесуален представител, против определение № 606 от 16.01.2026 г., постановено по адм. дело № 123/2026 г. по описа на Административен съд – Варна. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се като недоказани решаващите изводи на съда за осъществени предпоставки по чл.60, ал.1 АПК и за мотивираност на същите от страна на органа. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение, както и на издаденото разпореждане за предварително изпълнение на административния акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – министърът на туризма, чрез пълномощника си В. Велкова, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на оспореното определение. Иска се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение, административният съд е отхвърлил жалбата на „ПР Консулт Груп“ ЕООД против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № Т-РД-16-349/29.12.2025 г. на министъра на туризма, с която „Топола ленд“ ЕООД е определен за спечелил проведения търг с явно наддаване за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляващ морски плаж „Божурец–Топола 1“, находящ се в община Каварна, област Добрич. За да постанови горния резултат съдът е приел, че обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган по чл. 7, ал. 5 ЗУЧК и съдържа мотиви, с които органът е обосновал необходимостта от допускане на предварителното изпълнение, а именно да се осигури защитата на живота и здравето на гражданите - посетители на морския плаж чрез осигуряване на задължителните дейности на морския плаж - водно спасяване, здравно и медицинско обслужване и санитарно-хигиенно поддържане на морския плаж, както и поради факта, че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда - имуществена загуба за държавата, от една страна - от неполучаването на наемна цена при несключване на договор за наем на морския плаж, а от друга - от обявяването на морския плаж за неохраняем и разходването на средства от държавния бюджет за възлагане на обществена поръчка за осъществяване задължителните дейности, с цел защита живота и здравето на гражданите. Сочи се, че горните обстоятелства съставляват предпоставки по чл.60, ал.1 АПК за да се допусне предварително изпълнение на заповедта, с оглед на което от съда е изведен извод, че оспореното разпореждане е мотивирано в достатъчна степен. Обжалваното определение е правилно. Съдът е възпроизвел коректно съображенията на органа, с които е обосновал допуснатото предварително изпълнение на процесната заповед, като е формирал изводи за законосъобразност на същите и е отхвърлил като неоснователни наведените от жалбоподателя оплаквания за немотивираност на разпореждането. Независимо, че няма отговор на всички възражения на оспорващия, постановеното определение съдържа аргументирана констатация за изпълнение на законовите изисквания по чл.60, ал.1 и ал.2 АПК, която се споделя изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. Правилно органът свързва нуждата от защита на живота и здравето на гражданите – посетители на морския плаж, като предпоставка за предварително изпълнение на процесната заповед, с дейностите за водно спасяване, за медицинско и хигиенно обслужване. Туристическият сезон е предстоящ, а обезпечаването на безопасността при протичането му, противно на доводите в жалбата, е продължителен процес, поради което оспорването на заповедта за определяне на наемател на плажната ивица, при отсъствие на разпореждане за предварително изпълнение, би възпрепятствало провеждането на необходимите дейности. От друга страна, специфичният предмет на тръжната процедура – плажна ивица, ползването на която предполага присъствие на неограничен брой лица, то опазването на живота и здравето им има приоритетно значение и обосновава наличието на особено важен обществен интерес по см. на чл.60, ал.1 АПК. Правилно органът мотивира допуснатото предварително изпълнение и с опасността от забавеното изпълнение на заповедта да настъпят значителни вреди – имуществена загуба за държавата от неполучаването на наемната цена. Размерът на същата е съобразен с постъпилите предложения от участниците в търга, а в отговор на възраженията в жалбата следва да се посочи, че определеният 14-дневен срок за внасянето ѝ, считано от влизане в сила на заповедта, е в изпълнение на правилото на чл.57, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Последното е задължително за органа, а необходимостта да се обезпечи реализирането на горните приходи при оспорване на заповедта, е аргумент за да се допусне предварителното изпълнение на същата. Неоснователно, за да отрече нуждата от предварително изпълнение, жалбоподателят се позовава на разпоредбите на чл. 7, ал.7 и ал.8 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие, с които е предоставена възможност за ангажиране на областния управител за осигуряване на водноспасителната дейност по изключение. Видно е, че разпоредбите са диспозитивни, т.е. установена е правна възможност, осъществяването на която не е задължително, а и в случая има вече финализирана тръжна процедура за определяне на наемател, поради което разходването на държавен ресурс за провеждане на обществена поръчка от областния управител за охрана на морския плаж и водно спасяване, би причинило сериозни вреди. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл.209, т.3 АПК за неговата отмяна. С оглед изхода по делото, направеното от ответника искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на Министерството на туризма сумата 41 евро, представляваща юрисконсулско възнаграждение за настоящото производство. По горните съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,