Определение № 9312 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на Л. С. Ц., подадена чрез пълномощника адвокат В. Тодоров, срещу определение № 1057 от 31.07.2025 г., постановено по адм. дело № 976/2023 г. по описа на Административен съд София - област (АССО), с което е допълнено постановеното по същото дело решение № 693 от 16.05.2025 г. в частта за разноските, като Л. Ц. и В. Й. Ф. са осъдени да заплатят на „Голф Окол“ ЕАД разноските по делото в размер на 1950 лева. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приел, че са налице доказателства за реалното плащане на претендираното от заинтересованата страна адвокатско възнаграждение. Освен това тази заинтересована страна е конституирана по нейно искане, а не заради посочване от административния орган, като единствената й цел е натовари жалбоподателите с разноски. Предвид направеното възражение за прекомерност намира, че АССО не е отчел липсата на фактическа и правна сложност на делото, наличието на друго преюдициално дело и че заинтересованата страна не е била представлявана във всички съдебни заседания. Поради това пледира за цялостна отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на искането за разноски или за намаляване на адвокатското възнаграждение под минималния размер по чл. 78, ал. 5 ГПК. От ответниците, отговор по частната жалба е подал само „Голф Окол“ ЕАД, чрез пълномощника Б. Филипова. С него, по подробно изложени съображения, се оспорва жалбата и се пледира за оставянето й без уважение. Претендират се разноски и за настоящото производство. Върховният административен съд, състав на второ отделение, счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С решение № 693 от 16.05.2025 г. по адм. дело № 976/2023 г. АССО е отхвърлил жалбите на Л. Ц. и В. Ф. срещу заповед № 01-950 от 01.06.2023 г. на кмета на Община Самоков, с която въз основа на подадено заявление и влязъл в сила Подробен устройствен план - План за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ), на основание чл. 16, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е индивидуализиран новообразувания с плана урегулиран поземлен имот, собственост на жалбоподателките, както следва: УПИ - парцел XXIV, в кв. 58 по плана на [населено място], община Самоков. С решението разноски в тежест на Л. Ц. и В. Ф. са присъдени в полза на Община Самоков - 100 лева, за юрисконсултско възнаграждение, както и в полза на съда - 400 лева, за заплатеното от неговия бюджет възнаграждение на вещо лице. В полза на „Голф Окол“ ЕАД разноски не са присъдени, тъй като е преценено, че представените по делото доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение не са по адм. дело № 976/2023 г. По искане на пълномощник на „Голф Окол“ ЕАД, направено в открито съдебно заседание на 12.10.2023 г., дружеството е конституирано като заинтересована страна с разпореждане на № 2242 от 15.11.2023 г. С определение от открито съдебно заседание на 14.03.2024 г., производството по адм. дело № 976/2023 г. е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 99/2024 г. на АССО, образувано по жалба срещу решение № 1006 от протокол № 28/22.06.2017 г. на Общински съвет Самоков, в частта по т.1, с която е одобрен ПУП-ПРЗ по чл. 16 ЗУТ на част от землището на [населено място], община Самоков. С разпореждане № 574 от 17.03.2025 г. съдебното производство е възобновено. Това е извършено и във връзка с подадена от „Голф Окол“ ЕАД молба на 11.03.2025 г., към която е приложен списък по чл. 80 ГПК. В него дружеството е претендирало като разноски, адвокатско възнаграждение в размер на 1950 лева с ДДС, с уточнение, че същото е заплатено във връзка жалбите на двете жалбоподателки срещу заповедта. Приложени са фактура № 753/18.01.2024 г. за същата сума и нареждане за банков превод в размер на 3510 лева, в което като основание за плащане е посочено ф-ра 752 / 753. С обжалваното сега определение първоинстанционният съд в производство по чл. 248 ГПК, е уважил молбата на „Голф Окол“ ЕАД за допълване на решение № 693 от 16.05.2025 г. в частта за разноските, чрез присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1950 лева с ДДС. За да постанови акта си съдът е приел, че искането за допълване на решението е допустимо и основателно, предвид представените с молбата на 11.03.2025 г. - списък по чл. 80 ГПК, фактура № 753/18.01.2024 г. и платежно нареждане, в което основанието за плащане е записано, че е по две фактури - № 752 и № 753, която е процесната. Отчитайки действителната фактическа и правна сложност, обема на предоставената помощ и проведения брой заседания, АССО е намерил за неоснователно направеното от насрещните страни възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Определението е правилно. Правото за разноски на страните в процеса, регламентирано с разпоредбата на чл. 143 АПК, съставлява имуществено субективно право, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат от делото. Няма значение начинът по който страните са конституирани, конкретно за заинтересованите страни - дали поради посочване от административния органи или по тяхно искане, след като участието им процеса не е отречено с надлежен съдебен акт, те имат право на разноски в посочените хипотези на чл. 143 АПК. По отношение на заинтересованите страни, каквото качество е имал „Голф Окол“ ЕАД в първоинстанционното производство, правото на разноски при прекратяване на делото е ограничено от изрично посочено условие в чл. 143, ал. 4 АПК, съгласно което когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В конкретния случай разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК се явява приложима по отношение на заинтересованата страна „Голф Окол“ ЕАД, тъй като оспореният акт е благоприятен за нея, дружеството е оспорило жалбите на Л. Ц. и В. Ф. срещу процесната заповед с писмено становище, подадено чрез пълномощника адвокат Б. Ф., представено в съдебно заседание на 07.12.2023 г. Освен това то е било представлявано от пълномощника в това заседание и заседанията на 25.01.2024 г., и на 14.03.2024 г. когато е било изслушана експертизата. Подавало е и други писмени искания и е правило възражения по делото. Касационната инстанция, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, споделя мотивите на АССО за наличието на доказателства за договореност на размера и реалното плащане на адвокатското възнаграждение от „Голф Окол“ ЕАД, които са посочени по-горе - фактура № 753/18.01.2024 г. и платежно нареждане, както и за фактическата и правна сложност на делото, които не обосновават прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което не следва да ги преповтаря. Административният съд правилно е приел, че искането за допълване на решението в частта за разноските, което е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, е допустимо, а по същество и е основателно. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на постановеното определение от АССО и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Касационната инстанция не дължи произнасяне по направеното искане за разноски по настоящото дело. Производството по чл. 248 ГПК е акцесорно, а не е самостоятелно. То е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Способ е за защита срещу неправилно присъждане на разноски - чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски не се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд