Определение № 2997 от 24.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 988/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на П. Б. С., Б. С. С. и Н. С. С., чрез пълномощника им – адв. П. К., обективираща искане за допълване на определение № 2402 от 28.07.2025 г. по т.д. № 988/2025 г. на ВКС в частта за разноските, като се присъдят в полза на страната разноски за касационното производство, с оглед недопускане на обжалваното от Застрахователно акционерно дружество „ Далл Богг Живот и здраве“ АД, решение по т.д. №237/24г. на Пловдивски апелативен съд. Ответната страна – „Застрахователно акционерно дружество „ Далл Богг Живот и здраве“ АД, [населено място], прави възражение за прекомерност на претендираните разноски, съгласно чл.78,ал.5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 988/2025 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ Далл Богг Живот и здраве“ АД, против решение по т.д. №237/24г. на Пловдивски апелативен съд. Настоящият състав с определение№ 2402 от 28.07.2025 г. по т.д. № 988/2025 на ВКС не е допуснал касационно обжалване на така посоченото решение. В постановеното определение липсва произнасяне по направеното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски. По същество, молбата е частично основателна. Молителите са депозирали общ отговор, изготвен от техния процесуален представител – адв. П. К. на касационната жалба, в който е направено искане за възмездяване на направените от тях разноски както следва – за процесуално представителство – на П. С. – 8400лв., на Б. С. -4584лв. и на Н. С. – 720лв. За доказване на извършените разноски в настоящото производство е приложен договор за правна помощ и съдействие от 04.03 25г., от който е видно, че претендираните възнаграждения за адв. П. К. са заплатени в брой от представляваните в момента на сключване на договора. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им. Договорът за правна защита и съдействие от 04.03.3025г. има характер на разписка и установява заплащане на договореното възнаграждение. Ответникът по спора е направил възражение по реда на чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на така заплатените възнаграждения, аргументирано подробно с фактическата и правна сложност на делото, с разглеждането му само в закрито заседание и с това, че процесуалният представител е представил само отговор на касационната жалба от името на тримата представлявани. При направено възражение за прекомерност, съдът действително следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, т.е. доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. Съдът извършва намаляване на заплатеното възнаграждение, само ако има основание за това, тъй като този който понася тежестта за разноски, неоснователно е повдигнал правния спор и макар разноските да нямат санкционен характер, те възмездяват усилията и негативните последици за противната страна. В разглеждания случай и с оглед включените и развити оплаквания и правни доводи, предполагащи отговор и защита,каквато е осигурена на ответниците по касация, настоящата инстанция счита, че е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Този извод се налага поради това, че делото не съставлява фактическа и правна сложност, изяснено е на две съдебни инстанции като механизъм на ПТП и претърпяни вреди, като спорът е бил единствено относно размера на присъдените обезщетения. Производството се е развило само по реда на чл.288 ГПК, като защитата на ответниците се е изчерпила с отговор на касационната жалба, който е общ за тримата представлявани от адв. П. К., поради което и са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК и възражението за прекомерност следва да бъде уважено, като за процесуално представителство на всеки един от тримата представлявани, следва да бъдат редуцирани заплатените възнаграждения до сумата от 2000лв. за П. С., 1000лв. за Б. С. и 500лв. за Н. С.. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение