Определение № 162 от 16.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4460/2016 г.

Постъпила е молба вх.№ 4543/04.05.2018 г. от Сдружение с нестопанска цел „А. у. в Б.“, чрез процесуален представител адв. П. П., с която се иска спиране на производството по гр.дело N 4460/2016 г., ІІІ г.о., ВКС на основание чл. 229, ал.1, т. 4 и т. 5 ГПК до приключване на производството по пр.пр. № 49698/2016 г. на Софийска районна прокуратура. Молителят твърди, че съгласно приложено към молбата удостоверение от 21.02.2018 г. на Софийска районна прокуратура е образувано досъдебно производство по пр. пр. № 49698/2016 г. срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК. Посочва, че в досъдебното производство ще се установява истинността на саморъчното завещание с дата 25.07.2006 г. на А. К. Ч. в полза на Г. П., относно което с решението по гр.д.№ 4460/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че има характеристика на новооткрито писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.Счита, че при разглеждането на делото са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор и са налице основанията по чл. 229, ал.1, т. 4 и т. 5 ГПК за спиране на производството по настоящото дело до приключване на образуваното наказателно производство. ВКС, състав на ІІІ г.о., по повод на така подадената молба установи следното: С решение № 219/26.01.2018 г., постановено по настоящото дело, са отменени влязло в сила решение № 505/02.09.2011 г. по гр.д.№741/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. по молба за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК вх. №1037129/11.03.2016 г. от А. П. Б.-У., както и решение от 26.11.2009 г. по гр.д.№2618/2008 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-г състав и делото е върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. Съставът на ВКС е приел, че с новопредставеното писмено доказателство се установява релевантен правопораждащ юридически факт. Той може да доведе до различен извод за активната материалноправна легитимация на ищеца с оглед правоприемника, който черпи права от последващо завещание на собственицата А. К. Ч.. Видно цитираното в жалбата удостоверение в Софийска районна прокуратура е образувано досъдебно производство № 5619/2017 г. по описа на СДВР, прокурорска проверка № 49698/2016 г. за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител за това, че на 21.05.2015 г. в [населено място] в нотариалната кантора на нотариус В. Г., находяща се на [улица], съзнателно се ползвал от неистински частен документ- саморъчно завещание, на което е придаден вид, че представлява писмено изявление на А. К. Ч., с което завещава на Г. П. цялото си имущество и го е употребил пред нотариуса. Молбата следва да бъде преценена като неоснователна. Съдът спира производството по делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства, установяването, на които е от значение за разрешаването на гражданско правния спор. Според създадената съдебна практика спирането на гражданското дело се извършва на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато установяването на тези обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно производство, а в останалите случаи производството по гражданското дело се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. В тази хипотеза е необходимо съдът, разглеждащ гражданско правния спор, да констатира съществуването на престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното му разрешаване и че установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно. Само обстоятелството, че се извършва проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление или че е образувано досъдебно производство за установяване на престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като констатациите на прокурора относно съставомерността на деянието и виновността на дееца не обвързват гражданския съд. Това основание за спиране на гражданското производство не е налице и в случаите, когато една от страните по него твърди, че съществуват такива обстоятелства, ако съдът, разглеждащ гражданско правния спор, не е извършил надлежна проверка на тези твърдения и не е констатирал наличието на обстоятелствата в производството по спора/в този смисъл са определение на ВКС по ч. гр. д. № 3117/2017 г., III г. о., определение на ВКС по ч. гр. д. № 511/2018 г., III г. о., ч. гр. д. № 2780/2017 г., IV г. о., гр. д. № 3021/2017 г., IV г. о./. От изложеното следва, че не са налице основанията за спиране на настоящото дело по чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о.