Определение № 1852 от 16.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1185/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба, подадена от М. Исмаил от [населено място],общ.Исперих срещу Определение № 43 от 16.01.2024 г., постановено по адм. дело № 6/2024 г. по описа на Административен съд Разград. Излагат се доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Иска се съдът да отмени оспореното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - директор на ТП на НОИ Разград не взима становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на М. Исмаил против решение № 1012-16-66-1 от 28.11.2023г на Директора на ТП на НОИ -Разград ,с което е била отхвърлена жалбата на наследодателя й Ф. Мехмед против разпореждане № 162-00-238-3/06.10.2023г,с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица и да прекрати производството по делото,съставът на АС Разград е приел,че е налице хипотезата на чл.159 т. 4 от АПК,тъй като правото на парично обезщетение за безработица е лично субективно право ,което е непрехвърлимо и ненаследимо,което се погасява със смъртта на безработния. Определението е валидно, допустимо и правилно. Няма спор по фактите- частния касатор М. Мехмед е наследник на Ф. Мехмед.Последната е поискала от органите на ТП на НОИ Разград отпускане на обезщетение за безработица,по което заявление е издадено Разпореждане № 162-00-238-3/06.10.2023г на длъжностно лице в ТП на НОИ Разград,с което е отказано отпускането на подобно обезщетение за безработица.Частната касаторка Исмаил е оспорила това разпореждане по административен ред,в следствие н акоето директора на ТП на НОИ Разград е издал Решение № 1012-16-66-1/28.11.2023г,което е предмет на оспорване в съдебното производство.Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че правото на парично обезщетение за безработица е лично субективно право ,което е непрехвърлимо и ненаследимо,което се погасява със смъртта на безработния по аргумент от чл.54д ал.1 т.5 КСО.Единствената възможност на наследник да оспорва актове на органите по приходите в производство по отпускане на обезщетение за безработица е в случаите,когато на неговия наследодател е отпуснато подобно парично обезщетение със стабилен администртивен акт и по този начин да е станало част от наследствената маса.Ето защо и правилно е прието от състава на АС-Разград,че жалбата е подадена от лице,което няма активна процесуална легитимация и на основание чл.159 т.4 АПК същата следва да се остави без разглеждане,а производството по делото да се прекрати. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,