Определение № 770 от 19.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1134/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 5511/09.11.2022г. подадена от М. П. Г. от [населено място] против разпореждане № 228 от 27.10.2022г. по ч.гр.д. № 159/2022г. на Великотърновски апелативен съд, с което е върната, поради неотстраняване в срок на нередовностите й, частната й жалба вх. № 4182/24.08.2022г. против разпореждане № 169 от 26.07.2022г. по същото дело. Жалбоподателката счита разпореждането за недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Според нея съдът не е взел предвид обективния характер на причините, довели до искането за продължаване на срока за изпълнение на указанията, а също изтъква, че не й е била уведомена за становището на съда по молбата за продължаване на срока. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: С разпореждане № 204 от 21.09.2022г. Великотърновският апелативен съд е оставил без движение частна жалба вх. № 4182/24.08.2022г. като е дал на жалбоподателката М. П. Г. подробни указания за привеждането й в съответствие с изискванията на ГПК, а именно: 1/ да представи в едноседмичен срок доказателства за внесена държавна такса в размер на 15лв. по сметка на ВКС и 2/ в същия срок да представи документ за внесена държавна такса в размер на 4лв. по сметката на Великотърновския апелативен съд за възпроизвеждане на необходимия брой преписи от частната жалба, подадена в електронна форма; посочени са последиците, които законът свързва с неизпълнение на тези указания. Съобщението с указанията е връчено на жалбоподателката чрез пълномощника й адв. М. Д. на 18.10.2022г. На 25.10.2022 г. (последният ден от срока) по електронната поща на съда е постъпила молба от адв. Д. с искане на основание чл. 63, ал. 1 ГПК да бъде удължен срока за отстраняване на нередовностите на частната жалба поради невъзможността й да осъществи пълноценен контакт с клиентката си. С определение № 228 от 27.10.2022г. съдът е отказал продължаване на срока, като е приел, че посочените причини: "клиентката ми пътува в чужбина, като същото препятства възможността ми да осъществя пълноценен и своевременен контакт с нея за изпълнение на указанията“ не могат да бъдат квалифицирани като уважителни по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК - не е посочено за какво отсъствие на М. П. Г. се касае, нито са представени доказателства, удостоверяващи каквото и да било "отсъствие" на жалбоподателка. Не се твърди, че в рамките на срока за отстраняване на нередовностите страната се намира в чужбина. При тези съображения Великотърновски апелативен съд е оставил молбата по чл. 63, ал.1 ГПК без уважение и със същото определение е върнал частната жалба поради неотстраняване на нередовностите й. Настоящият състав счита, че атакуваното определение е правилно. Първо, от значение е да се отбележи, че върнатата от съда частна жалба на М. Г. е насочена срещу разпореждане на Великотърновски апелативен съд, с което е върната друга частна касационна жалба (подадена на 14.06.2022г.) поради невнасяне на държавна такса и непредставяне на преписи за насрещните страни. Преди да пристъпи към това първо връщане съдът двукратно е уважил молби на жалбоподателката за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите - виж разпореждания от 05.07.2022г. и от 18.07.2022г., като и в двата случая изтъкнатите причини за продължаване на срока са били, че жалбоподателката е в чужбина и е удължила престоя си. Подадената трета молба за продължаване на същия срок съдът не е уважил и е върнал частната касационна жалба. При горните обстоятелства следва да се приеме, че молбата от 25.10.2022г. за продължаване на срока за отстраняване нередовностите на новоподадената частна жалба правилно не е уважена от въззивния съд. Единствено твърдението, че пълномощникът не може да осъществи „пълноценен и своевременен” контакт с доверителя си поради това, че последният пътува в чужбина, не може да бъде прието за уважителна причина по чл. 63, ал.1 ГПК. Липсват доказателства за такова пътуване, нито твърдения по каква причина и с каква продължителност е то. Отделно, при проследяване развитието на цялото исково производство е очевидно поведението на жалбоподателката да претендира продължаване на сроковете по всички подавани от нея частни жалби (освен горепосочените четири молби виж и молби от 25.10.2021г. и 30.12.2021г. подадени до Плевенски окръжен съд) по причини свързани с пребиваване в чужбина, като нито една от молбите не е била придружена с доказателства. Това поведение още веднъж изключва наличието на уважителни причини за неспазване срока за изпълнение указанията на съда в конкретния случай. В допълнение, липсата на контакт между адвокат и клиент е въпрос на техните вътрешни отношения по упълномощителната сделка и не влияе върху редовността на връчване на съобщенията и на течението на сроковете. Що се отнася до липсата на съобщение за това, че молбата по чл. 63, ал.1 ГПК не се уважава, то законът не предвижда връчване на такова съобщение - при подадена молба за продължаване на срок страната сама следи дали молбата й се уважава или не. На основание изложеното следва да се приеме, че частната жалба е върната законосъобразно, тъй като не са били отстранени нейните нередовности. Горното обуславя потвърждаване на обжалваното определение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.