Решение № 3550 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9863/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична Дирекция на вътрешните работи, със законен представител – Директор на дирекцията, чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Георгиева, против решение № 23800/10.07.2025г., постановено по адм. дело № 3356/2025г. по описа на Административен съд – София-град, с което Дирекцията е била осъдена да заплати на И. К. А. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 800,00 лева, произтекли от отменена по съдебен ред с краен съдебен акт Заповед за задържане на лице за срок до 24 часа от 29.03.2020г., издадена от полицейски орган при 05 РУ при СДВР, гр. София която сума се претендира като обезщетение за претърпените болки и страдания от постановяването и изпълнението на заповедта. Касаторът излага доводи за неоснователност на исковата претенция в частта, определяща обезщетението и неговия размер, поради недоказаност наличието на действително преживени негативни емоции и стрес с извънреден характер. Обяснява се причината за задържане на лицето, като се изразява мнение, че висока степен на стрес и други негативни преживявания е следвало да бъде доказана от експерт или с надлежни писмени доказателства. Счита, че представената от ищеца епикриза не доказвала медикаментозно лечение. Изразено е становище и за това, че пълното и главно доказване в спора не е било реализирано и чрез свидетелските показания ангажирани в производството, доколкото същите макар да представяли емоционалното състояние на пострадали не давали отговор на това дали стресът и напрежението у него не са били предизвикани комплексно не само от задържането, но и от образуваното срещу И. А. административнонаказателно производство. При условията на евентуалност, в случай че исковата претенция не бъде отхвърлена, се отправя искане и за намаляване размера на присъденото обезщетение. Същото се преценява като несъразмерно, необоснованост и несъобразено с установената в подобни случаи съдебна практика. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна – И. К. А., чрез процесуалния си представител адвокат Замфиров, с отговор на касационната жалба оспорва същата и моли за потвърждаване на оспореното решение като правилно и обосновано, постановено при съобразяване на съдопроизводствените правила за постановяването му. Претендира присъждане на разноски в негова полза на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Посочва, че оспореното решение е правилно по отношение изводите за наличие на увреждане, което следва да бъде компенсирано поради това, че се намира в причинна връзка с отменената заповед, но счита присъденото обезщетение за несъразмерно високо, поради което изразява становище за намаляване на размера му. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд – София -град, на основание чл. 1, aл.1 ЗОДОВ е осъдена Столична Дирекция на вътрешните работи – гр. София да заплати на И. К. А. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 800 лева, изразяващи се в претърпени болки от нанесени удари при задържането му, както и преживян силен стрес, уплаха, срам унижение и битов дискомфорт, при задържането му за срок от около два часа в помещение за временно задържане на лица при ответника в резултат на постановената и изпълнена заповед за задържане на лице от 29.03.2020г., издадена от полицейски служител при 05 РУ на СДВР, гр. София Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по реда на чл. 204, ал. 2 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди по предявен от И. К. А. иск срещу Столична дирекция на вътрешните работи към Столична Дирекция на вътрешните работи, гр. София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за установено, че с решение № 20009736/02.02.2022 г. по а.н.д. № 4129/2020 г. на Софийски районен съд заповедта за задържане е била отменена като незаконосъобразна, като това решение е било потвърдено с решение № 4211/23.06.2022 г. по адм. д. № 3091/2022 г. на Административен съд – София-град. От събраните по делото писмени доказателства било установено, че задържането на ищеца е продължило на 29.03.2020 г. за времето от 21:00 ч. до 23:00 ч., в помещение за временно задържане при СДВР като относно същото обстоятелство страните не спорят. В производството пред първата инстанция са били събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н. и А.. Приобщено е било и съдебно-медицинско удостоверение № 221/30.03.2020 г., както и е била изслушана съдебно-психологична експертиза относно преживените от ищеца психически последици. Първоинстанционният съд е приел, че свидетелските показания са последователни и кореспондират с писмените доказателства и заключението на експертизата. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата Административен съд – София-град е приел за установено, че вследствие на незаконната заповед за задържане ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и психически страдания, намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения административен акт. При определяне размера на обезщетението съдът е приложил критерия по чл. 52 ЗЗД – по справедливост, като е съобразил характера и продължителността на задържането, установените физически и психологически последици и степента на възстановяване, и е уважил иска изцяло за сумата от 800 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане. В частта, касаеща размера на претенцията съдът посочил, че взема предвид характера, продължителността и степента на възстановяване на И. А. от преживените психологически травми, както и това, че с процесната заповед са били засегнати основни права и свободи на ищеца и то от органи, на които е възложено опазването на същите права. С решението си съдът е присъдил и разноски в полза на ищеца, както и възнаграждение на процесуалния му представител, като е изложил съображения относно приложението на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и практиката на Съда на ЕС по дело C-438/22. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относно фактите, свързани с постановяването и предварителното изпълнение на административния акт с продължителност от около час и половина - два часа, както и последвалата му отмяна, липсва спор между страните. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, естественонастъпваща и неизбежна последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправната дейност. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая ищецът е установил наличието на всички законови предпоставки по ЗОДОВ касателно исковата претенция за неимуществени вреди– незаконосъобразно постановен и изпълнен административен акт на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Безспорно е по делото наличието на неправомерно задържане на ищеца, което е във връзка с изпълнението на отменената като незаконосъобразна заповед за задържане. Съдът в мотивите си не е изложил аргументи за обстоятелството, че незаконосъобразният акт е бил изпълнен, а това обстоятелство е от съществено значение и допълнителен аргумент в подкрепа на правните изводи на съдебния състав. Житейски обосновано е изпълнените преди отмяната им заповеди да пораждат негативни емоции с по-висок интензитет у техния адресат, отколкото тези, които макар и постановени, а по-късно отменени като незаконосъобразни, не са били изпълнени. Правилно при индивидуализиране размера на обезщетението съдебният състав е отчел и обстоятелството, че предмет на засягане с постановения и изпълнен административен акт е свободата на придвижване и личния физически интегритет на адресата. Правото на свобода и сигурност е основно човешко право във всяко демократично общество. Макар то да не е абсолютно по своя характер и да подлежи на ограничения от страна на държавните органи, съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека/ЕСПЧ/ лишаването от свобода е изключение и следва да бъде реализирано единствено в хипотезите, уредени в ЕКПЧ и при стриктното спазване на гаранциите на самата Конвенция. В конкретния случай самото незаконосъобразно фактическото задържане е поставило касатора в хипотеза на нарушение на гарантираното му от ЕКПЧ право по чл. 5 от Конвенцията. Доколкото нарушаването на изискванията на чл. 5, и липсата на предпоставки за приложение на някое от изричнопредвидените изключения в пар. 1 на същата норма от ЕКПЧ винаги води до възникване право на обезвреда предвид разпоредбата на чл. 5, пар. 5 ЕКПЧ, зачитането на този висок интензитет на засегнатото право е с приоритет пред кратката продължителност на задържането от два часа, която е намерила отражение в присъденото обезщетение, видно от неговия размер. В тази връзка може да бъде заключено, че първостепенният съд правилно е преценил интензитетът на преживяното като надвишаващ обичайните негативни емоции спрямо случаи на отмяна на незаконосъобразни адм. актове, които не са били изпълнени, а единствено постановени, т.е. макар да липсва изключителност в разглежданата хипотеза, все пак интензитетът вследствие реализираното изпълнение предопределя размер на обезщетението, който в конкретния случай съдът преценя като съразмерен на доказаните да са преживени от страна на ищеца негативни емоции. В тази връзка обосновано е възражението на касатора, че неимуществените вреди са комплексна последица от незаконното задържане на А. и образуваното административнонаказателно производство, но настоящото производство дължи компенсация единствено за вредоносния резултат, намиращ се в пряка причинна връзка с първото събитие, което се явява и по-интензивното от двете, т.е. по-силно засягащото личността на ищеца, като това обстоятелство също е съобразено с присъдения размер на обезщетението. Доказано по делото чрез свидетелските показания е и засягането на честта на ищеца посредством причиненото вътрешно чувство на тревога, безпокойство и неудобство, каквито емоции засягат човешката чест, т. е. личностната самооценка на пострадалия. Обсъдените комплексно от страна на първоинстанционния съд обективни критерии са му позволили да определи правилно и обосновано размера на обезщетението, дължимо за претендираните неимуществени вреди. При съвкупна преценка на горните обстоятелства съдебният състав е определил справедливо по абсолютната си стойност обезщетение в размер на 800 лв., съобразно практиката на ВАС при подобни дела, актуализирана спрямо минималната работна заплата за страната към момента на задържането и неговата отмяна, както и при съблюдаване на индивидуалните характеристики на случая. Доколкото касационната жалба е неоснователна на ответника следва да бъдат присъдени и доказаните пред касационното производство съдебноделоводни разноски. Претенцията на процесуалния представител на касатора за касационната инстанция се основава на чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Според същата норма, Адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материалнозатруднени лица. По конкретното дело страната не е представила доказателства за съответното обстоятелство, напротив сочи, че работи в Република Франция, където притежава малък бизнес. По тази причина претенцията за разноски за настоящата инстанция е останала недоказана и не следва да бъде уважавана. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,