Определение № 230 от 31.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 973/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на В. Б. и О. М. Б., граждани на Република У., чрез процесуалния представител адвокат М. С. Д., срещу определение № 507 от 28.12.2017 г. по ч. гр. дело № 4964/2017 г. на Върховен касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение. Ответницата по частната жалба – Л. Ю. И., чрез адвокат Д. П. изразява становище за неоснователност на частната жалба. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Жалбоподателката О. М. Б. не е взела участие в производството по ч. гр. дело № 4964/2017 г. на ВКС, поради което и не е процесуално легитимирана да обжалва постановения по делото съдебен акт. Частната й жалба е процесуално недопустима, като подадена от нелегитимирано лице и следва да бъде оставена без разглеждане. Частната жалба на В. Б. е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, при наличието на правен интерес за сезиране на касационния съд, който в конкретния случай е обусловен от неблагоприятния за жалбоподателя правен резултат. С обжалваното определение състав на ВКС, гражданска колегия е оставил без разглеждане частната касационна жалба на В. Б., срещу определение № 546 от 26.09.2017 г. по в. ч. гр. дело № 398/2017 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1823 от 10.07.2017 г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр. дело № 845/2016 г., в частта с която е прекратено производството по делото по отношение на О. Б. и същото е отменено в частта, с която производството по делото е прекратено по отношение на В. Б., като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия в тази му част. За да постанови обжалвания резултат съставът на ВКС, ІІІ г.о е приел, че обжалваното определение в частта, с която е отменено преграждащото развитието на делото определение на първоинстанционния съд по отношение на жалбоподателя, е извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК определения, подлежащи на касационно обжалване, тъй като е запазена висящността на производството и същото няма характер на акт, с който се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Прието е, че въззивното определение в тази му част е окончателно и не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Констатирано е, че частната касационна жалба в частта, насочена срещу въззивното определение в частта, в която се потвърждава първоинстанционното прекратително определение по отношение на ответника О. Б., също е недопустима, тъй като с нея жалбоподателят защитава чужди права в нарушение на установената в чл. 26, ал. 2 ГПК забрана. Определението на съда е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на касационната частна жалба, е в съответствие с процесуалния закон. Правилно е прието от състава на ВКС, ІІІ г.о., че въззивни определения, с които се отменят определения на първоинстанционен съд за прекратяване на делото и то се връща за ново разглеждане, не подлежат на обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат само два вида определения на въззивните съдилища: определенията, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Въззивното определение в разглежданата част не е от категорията на регламентираните в чл. 274, ал. 3 ГПК актове, поради което в съответствие със закона е извода на предходния състав на ВКС за необжалваемост на определението на апелативния съд в същата част. Касационната частна жалба е подадена от В. Б., чрез процесуалния му представител адвокат М. С. Д. като с нея е обжалвано и въззивното определение в частта му, с която е прекратено производството по делото по отношение на О. Б., което по съществото си представлява упражняване на чужди процесуални права. Съгласно императивната разпоредба на чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Изключенията са изрично и изчерпателно уредени, като не обхващат разглежданата хипотеза. Неоснователен е доводът на процесуалния представител на частния жалбоподател заявен в настоящото производство, че същият е процесуален представител и на О. Б., поради което с частната касационна жалба не са предявени чужди права. Както правилно е констатирал предходния състав на ВКС, жалбата е подадена само от името на В. Б., чрез процесуалния му представител. Пълномощно за процесуално представителство на О. Б. от същия адвокат, е приложено едва в настоящето касационно производство, същото няма дата, която да отразява времето на учредяване на представителството, съответно не съдържа никакви данни за делегиране на процесуални права относно извършването на процесуални действия по обжалване на цитираното въззивно определение. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното пред настоящата инстанция определение трябва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение